Цитати за мъката
Неблагодарник!
Кажи какво, по дяволите, искаш?!
Пак затръшваш тежката врата…
Дали достатъчно не те обичах,
ти дори изобщо не разбра!
За теб какво ли не направих?
Света пребродих с вързани очи.
Твоите лъжи ли на забравях?
От тях и въздухът започна да горчи!
Сълзите ми, ти толкова ги мразиш,
сега на устните умират от тъга.
Кажи с какво заслужих да погазиш
душата ми, достойнството и любовта?!
Не бях ли с теб, когато беше трудно?
Защо рушиш към мене всеки мост?
Защо е всичко толкова абсурдно?
Очаквам отговор, зададох ти въпрос!
С думите си тежко те ударих…
до гуша ми дойде да съм добра!
Леко неподготвен май те сварих…
все пак аз нося името Жена!
Погледът отмести от стената…
трогна се едва… едва…
Този път затръшвам аз вратата!
Обичам те, но ще вървя…
Подобни цитати
Самотата е болка, тишина, чувство, че нищо не си струва, няма смисъл… Кога разбираме, че сме самотни? Когато просто няма никой, който да ни каже, че не сме такива!
Заради нечие щастие, друг бива нещастен. Все така се получава нали? Или си наранен, или ти нараняваш… и пак, която и роля да си избереш ще бъдеш нещастен.
С първата ни целувка се почувствах най-голямата щастливка на света, а с последната почувствах тъгата на целият свят…
Това ли е сезонът на тъгата?
Когато свършва всеки летен зов?
А птиците отлитат в необята,
отнасяйки със себе си любов?
Така ли свършват всички сини сънища,
а после се подменят с ветрове?
Пък аз рисувам своето завръщане…
Пътувам път, незнайно накъде…
И зная, че листата са усмивки,
танцуващи към нечие небе.
И с всяка стъпка ставам все по-чиста –
играещо под слънцето дете,
понесло своите мечти и думи,
които вятърът ще претвори във песен…
Сезонът не е тъжен, чу ли?
А просто тих. И просто есен.
Едно от най-ужасните чувства е да чуваш, и видиш нещо което те убива отвътре, а да се налага да се правиш, че не ти пука…