Цитати за любовта
Как може човек да си провали лятото? Като се влюби през юни.
Фредерик Бегбеде
Подобни цитати
Често казваме "Не те обичам" когато сме луди от любов
Често казваме "Мразя" , само за да си повярваме сами.
Често казваме "Сбогом" с надеждата да видим този човек отново.
Казваме "Тръги си" за да не вижда никой сълзите ни.
Казваме "Никога" , макар че знаем, че това ще се случи пак.
Казваме, че вече не обичаме, когато ни е страх да си признаем чуствата.
Казваме, че сме забравили, когато мисълта за човека не ни дава мира.
Казваме, че сме изтъркали номера, когато го знаем наизуст.
Казваме "Всичко свърши", когато всичко едва започва.
Понякога не можем да кажем "Обичам" , когато ни е страх да чуем отговора.
Молим да ни оставят сами, когато най-много се нуждаем от някого.
Надяваме се, когато нямаме никакъв шанс.
Чакаме дори когато знаем, че вече са ни забравили.
Мечтаем, знаейки, че това никога няма да се случи.
Когато обичаш някого заради добрите му качества, ще го обичаш и с лошите му качества.
Петър Дънов
Кацна пилето на рамото ти, а после отлетя? И кацна на друго рамо. Защо се чудиш?
Антон Дончев
Някой ме попита дали съм обичала. Завъртяха се няколко спомени из съзнанието ми и отговорих не.
- Но това не е възможно! – учуди се той.
- Аз не само обичах, страннико, аз умирах за него. Обожавах го с цялото си същество. Не, не това не беше любов. Това беше много по-силно. Много по-истинско. Много по-страшно!… – отговорих задъхано аз.
- Такава любов не се среща всеки ден, детето ми! Такава любов се изпитва рядко. Блазе на тези, които обичат. Блазе на тези, които са обичани! Блазе им, защото не на всеки се случва такова нещо! – възхити се той и продължи – Аз също съм обичал, момичето ми. Някога, много отдавна имаше жена, на която сторих всичко, което имах. А тя ме предаде! ….
… прекъснах го аз с думите:
- Защо обичаме тези, които ни предават?
- Защото на такива случваме. Научаваме се да внимаваме. Научаваме се да не повтаряме същите грешки. И тогава идва истинският човек. Но ти вече не си същия. Вече си друг, страхуваш се да дадеш това, което е останало от теб… – каза странникът.
Какво ще кажеш да спрем да се преструваме и да си кажем истината?! Какво ще кажеш поне за момент да забравим за гордостта и да направим това, което наистина искаме! Какво ще кажеш поне за момент да свалим всички маски и да бъдем такива, каквито сме всъщност, а не актьори в този фалшив филм? Какво ще кажеш поне за момент да забравим за ината си и да потърсим хората, за които не спираме да мислим? Какво ще кажеш да спрем да се преструваме, че не ни е грижа и да покажем, че те всъщност означават много за нас? Какво ще кажеш да оценим това, което имаме, да се борим, вместо да се отказваме и да захвърляме това, което всъщност можем да поправим? Какво ще кажеш да загърбим злобата, лицемерието, суетата и да бъдем ХОРА?! Вместо да си причиняваме болка, да се ОБИЧАМЕ!