Цитати за любовта
НАУЧИ ЛИ СЕ ДА ЖИВЕЕШ БЕЗ ЛЮБОВ?
Научи ли се да живееш без любов?
Защото аз … не се научих!
Посрещам будна всеки изгрев нов и …
Научи ли се да живееш без любов?
Защото аз … не се научих!
Посрещам будна всеки изгрев нов
и скитам се като бездомно куче.
Душата ми жадува твойта ласка.
Сърцето ми - от теб е наранено.
и всяка нощ гласът ти мек ме стряска,
а няма те до мен…И е студено.
Научи ли се да живееш без любов?
А казваше, че без любов не можеш,
че любовта е божи благослов -
светъл лъч във тоя свят тревожен.
Обичат ли те повече от мен-
по-пламенно, по-нежно, страстно?…
Или сърцето ти е наранено
и като моето сърце - нещастно?
Какво да сгрее моя тъжен ден?
Какво от мъките да ме лекува?
Когато ти си само спомен в мен
и вече безвъзвратно отпътува…
Посрещам будна всеки изгрев нов-
И споменът за тебе ме измъчи…
Научи ли се да живееш без любов?
Защото аз…не се научих!
Г. Северов
Подобни цитати
Нито веднъж не си ми казвала: "Обичам те."
- Така е, не съм.
- Защо?
- Земята казвала ли е: "Въртя се!"
- Не.
- Но се върти!
Ако те обича, никога не би допуснал да си тръгнеш. Независимо колко пъти си казала сбогом…
Обичам това, че ти е студено, когато навън е 21 градуса. Обичам това, че ти отнема час и половина, за да си поръчаш сандвич. Обичам малката бръчка над носа ти, която се получава, когато ме гледаш сякаш съм луд. Обичам това, че след прекаран цял деня с теб, все още мога да помириша парфюма ти върху дрехите си. Обичам и това, че ти си последният човек, с когото искам да говоря, преди да отида да спя през нощта. И това не е така, защото съм самотен, и това не е така, защото е Нова година. Дойдох тук тази вечер, защото, когато осъзнаеш, че искаш да прекараш остатъка от живота си с някого, искаш остатъка от живота да започне възможно най-скоро.
Хари Бърнс
Не с очите си съм влюбен в теб, защото недостатъци съзират те. Обичам това, което те не виждат, защото те обичам със сърце.
Уилям Шекспир
Доближава го и докосва с устни устните му.Този момент с бясна скорост се припокрива с всички моменти на безумие, моментите на тяхната любов. Миговете на първата целувка, боят с възглавници, неприятната любов на неприятните дни, изкачванията и спусканията на планините, вечната възбуда, изгубените илюзии, абсолютното, явното щастие, увисналото време, всичко е тук, все още в този миг, още по-силно от всякога, може би…
Давид Фоенкинос