Разни мъдрости, мисли и цитати
Притча за доброто момиче
Веднъж при един мъдрец дошло младо момиче. Красивата девойка обаче била обляна в сълзи.
- Какво да правя? – рекла тя. – Старая се винаги да бъда добра към хората, да не ги наранявам, да не ги обиждам, да им помагам с каквото мога. И въпреки цялата ми доброжелателност, вместо благодарност и уважение, получавам обиди и горчива насмешка. Дори сред тях има такива, които се държат откровено враждебно с мен. Толкова несправедливо и обидно! Кажи ми какво да правя мъдрецо?
Той я погледнал с усмивка и казал:
- Съблечи се чисто гола и мини така през града!
- Полудяхте ли?! Нали в този вид всеки би ме обезчестил и кой знае какво още направил!
- Ето, виждаш ли! – усмихнал се отново мъдрецът. – Да разкриеш пред хората красивото си тяло се срамуваш. Защо тогава ходиш по света с гола душа? Тя е разтворена като тази врата. Всеки, който поиска, влиза в твоя живот и ако вижда твоите добродетели като отражение на безобразието на собствените си пороци, то се старае да те обиди, оклевети или унизи, защото го караш да се чувства неудобно сам със себе си. Не всеки има мъжеството да признае, че някой е по-добър от него. Не желаейки да се променя, порочният човек воюва с праведника.
- Но какво да направя? – попитало момичето.
- Да излезем, искам да ти покажа градината си.
Навън той продължил:
- Виж тези прекрасни цветя! Дълги години аз се грижа за тях и ги поливам, но нито веднъж не съм видял как се разпуква пъпката на цвете, макар че след това се наслаждавам на красотата и аромата на всяко от тях.
Бъди като цвете, разкривай сърцето и душата си на хората бавно и незабележимо! Виж кой е достоен да бъде твой приятел и да твори добро, както се полива цвете с вода, и кой къса листчетата и тъпче цветята с крака.
Подобни цитати
През този период на няколко пъти се замислях да замина за Европа или за Щатите, мислех за това отпуснато, без желание. Бях забелязал, че семействата с някой член зад граница по-лесно се справяха с нищетата: два долара, пъхнати в писмо, можеха да подобрят нечия съдба.
- Тате, не смяташ ли, че ще успея повече някъде другаде?
- Да успееш в какво?
-В кариерата. Да взема да емигрирам?
-Синко, има два вида емигранти: онези, които тръгват с много багаж и другите, които тръгват с лекота. Ти от коя група си?
-Ами...
- Онези, които носят много багаж си мислят, че като се преместят ще оправят нещата, а в действителност нещата никога няма да се оправят за тях. Защото проблемът са самите те. Те разнасят проблема свят да види, но нито го решават, нито се изправят пред него. Те се местят, но не се променят. Това са лошите емигранти, хора които тръгват с няколко тона товар от минало, със своите отричани недостатъци и прикрити недоимъци.
- А другите?
- Те пътуват с лекота, защото са готови, гъвкави, приспособими, податливи на усъвършенстване. Те ще съумеят да се възползват от промяната.
Ерик-Еманюел Шмит
Човек не винаги трябва да чуе трясъка, за да разбере, че вратата е затръшната.
Стивън Кинг
Всичко е бягство: да играеш голф, да спиш, да ядеш, да ходиш, да спориш, да бягаш за здраве, да дишаш, да се чукаш…
Чарлс Буковски
Много неща могат да се случат между "сега" и "никога ", ако искаш да построиш по-хубава къща, първо трябва да събориш старата.
Притча за охлюва
Веднъж двама монаха се разхождали в градината на даоския манастир. Изведнъж единият от тях видял пълзящ охлюв на алеята. Вторият монах, негов духовен брат, по невнимание едва не го настъпил, но първият го спрял. Той се навел и вдигнал животинката. Погледни, ние за малко не убихме това охлювче. А нали това животинче е живот и чрез него Дао, което трябва да следваме. Този охлюв трябва да живее и да продължава циклите на инкарнация. И той внимателно пуснал охлюва в тревата. Глупак! – разсърдил се другият монах. – Спасявайки това на никому ненужно охлювче, ти подлагаш на опасност лехите със салати, за които се грижи нашият градинар. Заради спасяването на живота на някакъв си охлюв ти унищожаваш труда на един от нашите братя. Трети монах, който се оказал наблизо, с любопитство наблюдавал техния спор. И доколкото не могли да постигнат съгласие, първият монах предложил: Хайде да се обърнем с този въпрос към нашия учител, той е мъдър, нека той реши кой от нас е прав. И те се отправили към учителя си, след тях тръгнал и третият монах. Когато пристигнали, първият монах разказал как спасил свещен живот, който въплъщава хиляди бъдещи или минали съществувания. Учителят слушал кимайки с глава и после обявил: Да, ти си прав и именно така е трябвало да постъпиш. Вторият монах се възмутил: Но как така? Нима е добре да спасиш охлюв, който унищожава зеленчуците? Охлювът трябва да бъде размазан и да се спаси градината, която всеки ден ни дава вкусна храна! Учителят слушал кимайки с глава и казал: Това е вярно. Така е трябвало да се постъпи. Ти си прав. Тогава третият монах, който до този момент мълчал, се възмутил: Но техните гледни точки са противоположни! Нима могат и двамата да са прави?. Учителят спрял погледа си дълго на него. После поклатил глава и казал: Това е вярно. Ти също си прав.