Април

Разлиствам се. Разцъфвам. Несериозна съм.
И адски нереална съм. Почти.
Събличам и последната си сложност,
а ти с целувки днес ме облечи…
Косите си разпускам. Самодивски са.
Така е през Април. И ми харесва.
Зелена съм. И розова. Измислям се.
Откривай се във птичите ми песни…
В ръцете ти – събуждам се, заспивам…
Във изгреви и залези живея.
И някак си мечтите ми се сливат
със стихове, които ще изпея,
до края, до последния си час.
Но още съм Април. Сега започвам.
Разлиствам се. Разцъфвам. И съм аз.
Сериозно нереална. И безсрочна.

Мира Дойчинова

Добавен преди 10 години

Всеки може да те изслуша, но не с всички си струва да се говори!

Добавен преди 10 години

Сам да бъдеш - така по-добре е, нищо в нашите дни не е вечно! И най-милото ще отмилее,
и най-близкото става далечно.

Пеньо Пенев

Добавен преди 10 години

Мълчанието е признак на мъдрост или на добре прикрита глупост.

Добавен преди 10 години

Дърветата са стихове, които земята пише връз небето. Ние ги поваляме и превръщаме в хартия, та да отразяваме на нея своята пустота.

Добавен преди 10 години