Цитати за душата
ЛЮБОВТА НА МОРЕТО
SMS*03*08*2008*8.00
Защо ли не пожела в света ми загадъчен,
далечен, да погледнеш?
Непознатото отхвърляш.
Гледам бучащото море – красиво, страшно.
Близко, чуждо, магнетично.
Черни краски, отблясъци на твоята душа.
Бели гребени, създаващи моите вълнения.
И твоето действие върху мен.
Привличащо и респектиращо.
Опитвах да те направя близък – ти ме изхвърляше.
Опитвах да те вкуся – излизаше ми солено.
Опитвах да ти се порадвам – отдръпваше се.
Сякаш необуздана вълна, прибираща се навътре след прилив.
Смесваше се с други в огромната шир, не можех да те позная.
Дълбока страшна и незнайна водна дълбина.
Стоя на брега, завинаги влюбена в теб,
без възможност да те имам.
Необятен страшен и красив свят, недостъпен и безкраен.
Уж си пред очите ми, а всъщност не те виждам.
МОРЕ, това е твоята обич – земна и нереална.
Потапям се, доставяш ми неизмеримо удоволствие.
Блъскаш ме, залитам, падам, дърпаш ме навътре омаломощена.
Полужива и ме изхвърляш, зашеметена на голия бряг.
Оставяйки ме сама да се оправям...
Да се чудя дали ми се живее, или искам да умра?
Животът хубав ли е или не е?
Измамно море и аз като риба в него.
Искам да си моя уютен дом,
да ме прибираш и затваряш.
Друг път да ме изхвърляш замаяна.
И тогава се чувствам като риба на сухо.
Мятам се едва дишаща, обезсилена,
но пак гледам към теб,
с надежда за близост.
Това е живота ми и нуждата
да пиша за моята обич, да пиша за теб.
Смея ли се поне...? Ха, ха!
Май не! Не знам!
Подобни цитати
ЛЮБОВ, ОМАЯНА В МИСТИКА
SMS*31*12*16.25
Състояние на усещане, копнежи и желания.
Излъчваш магнетизъм, а всичко има си последствия.
Стремежа окрилен е, безумно времето на обожание.
Прелитаща мечта си, аз в плен на плътското желание.
Години мигове преследване.
Кой ловец, кой жертва е? Една и съща роля.
Омайна мистика с надежда истинска.
Ползата – надбягвам се с разума.
Спокойствие неискано, заблудата е искрена.
Обичам мигновените реакции.
И детското запазено в тебе.
Превъзходен екземпляр си.
Демонстриращ власт и територия.
Изваяно е мъжкото ти самочувствие.
Чуй нежен призив, звучи мелодия.
Душа в музика потънала.
Песента ми, словесната прелюдия.
Кое избираш?
Воя на разгонено животно или мелодия от славея?
Възбуждам твоето харесване за кратко.
Потичат кръв и сокове.
Уж темата изчерпва се, а няма свършване.
Образ заслепен, очи затворени.
Погубваш тялото, душата ми.
ЛЮБОВ ОМАЯНА В МИСТИКА.
А там в далечината усмихва се,
тайнството на твоето привличане.
МЪЖКО ТЯЛО
SMS*07*09*13.30
Аз пиша тези редове с преплитащи се чувства.
Очакваното нещо, което може да се случи,
не ангажиращо и нежно.
С което бих желала да можеш да ме усетиш.
Навярно мога и да те подразня.
Но аз не зная твоите нужди,
а ти не изразяваш ги пред мене.
Не даваш и частичка от личния си въздух.
Аз искам да усетя твоя аромат на
МЪЖКО ТЯЛО!
Често тази картина е в мене.
Стоя прозореца отворен.
Гледам небето тъмно. Търся една звезда.
Зад мене стъпки, плавна извивка в кръста,
твоите ръце по нея.
Галиш ти гръдта ми. Прилепваш се зад мене.
Усещам как кожата настръхва и се свива.
Надигаща се топлина, която те облива.
Положена глава, косата ти на моето рамо.
Излъчване на чувство.
Енергия, с която те заливам.
Любимите трапчинки,
отдръпвам се и нежна мекота
върху твърдите ти устни.
Целувам те парещо и дълго.
Дъхът ти спира, аз съм го отнела.
Сега е моето време, това, което друг
не може да направи без моите ръце,
без чувството, което аз излъчвам.
Тръпки, усещаш как тялото се стяга.
Разкопчавам ризата ти бавно,
устните са на разходка.
Бадемовата кожа езика ми докосва.
Устата ми потръпва.
Обичам извивчиците малки
на мускулите здрави.
Надолу към онази вдлъбнатина.
Изпълване с език, лек гъдел.
ТОКОВ УДАР В СЛАБИНИТЕ.
Ръце провлечени по стегнатия таз.
Разкопчавам бавно, косъмчета нежни.
Усещам твърдина, обхващам с устни.
Едва чути думи: НАПРАВИ ГО!
Коленете на земята и твоята ръка разрошва ми косата.
ОПИТВАМ ТИ ВКУСА И АРОМАТА.
Щастийце неземно, не искам в момента
да ме обладаваш, а да се насладя на
МЪЖКОТО ТИ ТЯЛО.
АЗ ДИВОТО СЪМ В ЖЕНАТА.
Някой ще го нарекат с дума проста,
аз ще кажа: ТРЪПКА.
ПоСВЕТЕНО!
ДОКОСНИ МЕ
SMS*15*12*21.40
Виж кожата прекрасна, трептящо тяло.
Докосни ме! Аз те желая!
Потопи се в забрава, отпусни се в омая.
Проблем ли съм? Справи се.
Изправи се пред проблема.
Когато чакаш, губиш.
Докосни ме! Ти си върхът!
Реши се. Аз ти се прекланям.
Не ти се подчинявам.
Избрах теб, ти си моят идол.
Кое е важно?
Да вземаш или да даваш.
Моите мечти ще бъдат твоите желания.
Докосни ме!
Имам цел, това е живота с тебе.
Кое е свято? Кое е оргазъм?
Не обичам болката, бягам от нея.
Не ми я причинявай.
Ти вземи твоето, аз моето.
Печелившите карти са в нас.
Ще бъдем заедно, нали?
Обичай ме, или ме мрази.
Докосвай ме и ме отблъсквай.
Нуждая се от теб. Всичко е глупост.
Аз правя глупости.
Гола е моята душа, това е същността.
Покажи какъв е моя идол.
Ти ще се справиш, никакви ограничения.
Нощта деня погубва.
Аз съм шпионин в къщата на любовта.
Ще те погубя ли?... Не!
Само липсата на любов погубва.
Ние не сме заедно, врагове ли сме?
Не ме мъчи, каква е моята вина?
Каква е моята цена?
Ако не приемеш предизвикателството –
Върви си! Излез от моя живот.
Забрави, че ме има.
Какво ще правиш после?
Винаги ще търсиш и ще бягаш.
Ти можеш само да взимаш.
Няма страст, няма чувства.
Какво постигна? Слава, пари, имот.
Какво загуби? Нямаш мен,
значи нямаш нищо.
Аз плача, ти се смееш.
Ти мразиш, аз обичам.
Ти обичаш, аз мразя.
Мислиш, че ме познаваш?
Мисля, че те познавам.
Не, ние сме непознати.
Докосни ме! Намери ме!
На какво си способен? Сам не знаеш.
Нека те науча, научи мен.
Ти си земята, аз съм въздуха.
Ние сме вселена.
Неизвестна, неповторима и безкрайна.
Всичко ти казах, няма докосване.
Не чувстваш, не успях, не те научих.
Победи ме. Спечели, какво?
Разочарована съм – Господи, ти ме наказа.
Аз те избрах, така се наказах.
Обичам само теб. Ти нямаш душа.
Ти си празен. Докосни ме!
Искам те, искам те за много.
Аз не мога да те владея,
не искам да те деля.
Като дрога си за мен.
Да се откажа ли? Ще се спася ли?
Докосни ме. Ти си мъжът.
Аз няма да го направя.
Страхувам се от теб.
Обиди ме, пренебрегна ме.
Аз горя, ти тлееш.
Искам да живея.
Дай ми живот.
Докосни ме!
Когото навън завали и капките мият листата си мисля за теб когато заедно седяхме под дъжда!За водата която миеше лицата ни изтръпнали от усмивки!Сега теб те няма и душата ми е толкова празна,къде е слънцето,което изгряваше след дъжда-вече го няма, не го въждам ослепях, не знам къде си, къде изчезна смехът ти,онзи смях които ехтеше навсякъде! Няма го и с него си отидох и аз!!!
Прекалено много изстрадах, прекалено много сълзи пролях, душата си в окови оковах, а сърцето си на безразличие осъдих. Станах безсърдечна куч*а и нищо не може да ме нарани, само сълза предателка по бузата ми се търкаля и разкрива мойта душевна самота; но не плача за теб - не мисли, че ще ти окажа тази чест, плача за безвъзвратно изгубеното си АЗ, за онова момиче, което бях - лъчезарна, щастлива и дори малко дива. Сега съм просто развалина насред света; забравила съм каква съм била... Пулсът ми вече не се ускорява, кръвта ми не кипи, не усещам пеперуди в стомаха си, единственото, което чувствам са раните, които болят...
Тихо пристъпвам,
но не се отдръпвам.
Плахо мечтая,
тебе желая.
Само тебе обичам,
но до последно отричам.
Искам да си до мен
всяка нощ, всеки ден.
Но раната боли,
сърцето ми кърви.
Твоето предателство не мога да забравя,
в сълзите си се давя.
Душата ми гори,
но ти не знеш, нали?
Искам да те мразя,
но спомена за тебе пазя.
Отиди си, замини си, остави ме,
ти вече победи ме...