Можеш да имаш всичко, за което би могъл да мечтаеш, но ако нямаш на кого да се обадиш в 04:00 само да му кажеш "Просто исках да поговоря с някого", значи не е от особено значение какво си имал…

Добавен преди 10 години

Моето Уважение е за тези, които го заслужават!
Моята Усмивка е за тези, които ме разбират!
Моето Приятелство е за тези, които ми вярват!
Моето Сърце е за тези, които ме обичат!

Добавен преди 10 години

Липсва ми

Липсва ми онова време, приятелю.
Когато брояхме стотинките, и почитахме хляба.
Когато боси се надбягвахме с вятъра,
и знаехме какво можем и какво трябва.
Когато пристъпвахме плахо и с уважение
към любовта, сякаш стъпваме в храм.
А пък в душите ни, неопетнените,
никой не беше сам.
Когато посаждахме крехки дървета,
а после им спяхме под сенките кичести.
И някъде горе, над нас небето
ни напомняше, че сме обичани…
И отглеждахме цветя във сърцето си,
после без жал ги раздавахме.
Не скъпяхме прегръдките на ръцете си.
А добро и прошка – не ги забравяхме.
Знаехме какво е мъдрост, и какво е истина.
Някак животът бе прост и чист.
Липсва ми онова време, липсва ми.
Беше подпис на Бог, на бял лист.

Мира Дойчинова

Добавен преди 10 години

Веднъж Джуан-дзъ и негов приятел се разхождали по брега на реката.
- С каква наслада си играят рибите във водата! - възкликнал Джуан-дзъ.
- Ти нали не си риба? - попитал приятелят. - Откъде знаеш наслаждават ли се рибите на играта си във водата или не са наслаждават?
Джуан-дзъ отвърнал:
- Ти нали не си аз. Откъде тогава знаеш, че не знам дали рибите се наслаждават на итграта си във водата.

Добавен преди 10 години

Липсва ми

Липсва ми онова време, приятелю.
Когато брояхме стотинките, и почитахме хляба.
Когато боси се надбягвахме с вятъра,
и знаехме какво можем и какво трябва.
Когато пристъпвахме плахо и с уважение
към любовта, сякаш стъпваме в храм.
А пък в душите ни, неопетнените,
никой не беше сам.
Когато посаждахме крехки дървета,
а после им спяхме под сенките кичести.
И някъде горе, над нас небето
ни напомняше, че сме обичани…
И отглеждахме цветя във сърцето си,
после без жал ги раздавахме.
Не скъпяхме прегръдките на ръцете си.
А добро и прошка – не ги забравяхме.
Знаехме какво е мъдрост, и какво е истина.
Някак животът бе прост и чист.
Липсва ми онова време, липсва ми.
Беше подпис на Бог, на бял лист.

Добавен преди 10 години