Цитати за личността
Най – хубавите приказки са тъжни –
голямата любов на тях прилича –
в една непредсказуема окръжност
не ни достига време да обичаме.
Най – истинското вино е горчиво,
това го знаем (както че ще съмне) –
в живота ни преобладава сивото,
напук на всички цветове безсънни.
Най – важни са онези тихи думи,
които сме изрекли на раздяла –
щом имало е някой за целуване,
голямата любов си струва – цялата.
Голямата любов – тъгата нощем,
тъга и дъжд, тъга и още нещо –
една окръжност, във която още
е твърде вероятно
да се срещаме.
Подобни цитати
Да падна на колене ли? О, не!
До скоро лазих, молех се… Не мога.
Главата вдигам гордо - Ето ме!
Та Аз Богиня Съм! Забрави ли? За Бога!
В живота са ме мачкали. До тук!
Не ще да позволя да мачкат още…
И вече не търпя без шум, без звук!
Крещя до лудост денем, даже нощем!
И няма да се спра, когато друг
притиска свободата ми в окови.
И да-добричка бях, но край! До тук!
И силна съм! И Жива съм! Отново!
Събличай ме.
На кой му трябват дрехи?
Удобно ми е някак да съм гола.
И Дон Кихот е можел без доспехи.
Събличай се, хвърли ги там… на стола.
Ръцете ти са тихи, като птица,
жадувала последния си полет.
Докосвай ме, едничката искрица
расте и става обич, става огън.
Събличай ме, душата ти е слънце
за моята душа дошла да моли.
На есен ще покълне всяко зрънце,
защото го посяхме с обич… голи.
Николина Милева
Просто себе си
И грешна съм, навярно, и коварна съм.
Светците не живеят в този свят.
На чужди правила изневерявала
и дръзнала да имам мир богат.
Различното петно съм сред тълпата,
не съм дърво от общия пейзаж.
За някои съм странна непозната,
но … може би, за други съм мираж.
Пристрастна съм - човешки неизбежности ,
илюзия е мойта добрина,
говоря с остри думи и небрежна съм,
изпитвам рядко чувство за вина.
Измамница съм - дяволско творение,
гневя се, за подлец не чувствам жал.
Да, зная - губя пътя към спасение,
но как да се опазиш чист сред кал?
А в промисъла мъдър на Вселената,
прашинка съм, незнаен стрък трева…
Осъждайте ме. Аз съм просто себе си
и на земята вярна дъщеря.
Към никого не тръгвай с мисълта,
че винаги ще ти принадлежи,
че може би до края на света
край тебе ореолно ще кръжи…
Защо да има после стъпкан праг?
Защо да има после плач и вик?
Защо горчиво да си кажем пак-
мигът не трае повече от миг…
Към никого! И никога!
Макар сърцето ти да е троянски кон…
Нима не проумя глупако стар,
че любовта е съд, а не закон?
Живей, живей…разбира се, живей!
Ръката нека друга длан държи,
но никога не вярвай, не, недей,
че винаги, ще ти принадлежи!
Ще разбереш, че ме е имало:
Когато чуеш как мен няма. Никъде…
Ни в дланите, ни в нищо.
Не ме търси тогава. Не разпитавай.
Не помниш ли… направи ме излишна.
Кога съм си отишла ли? По-късно.
Останах малко повечко. Да те погледам
А после просто времето се скъса.
И аз разбрах, че вече нямам време.
Къде съм ли? Не искай да узнаеш…
Тъй като не поиска да остана.
Ще разбереш, че си ме имал чак на края.
Когато осъзнаеш, че ме няма…