Цитати за личността
ДЪЖДОВНО ВРЕМЕ
Когато сме смутени и съвсем сами,
когато ситен дъжд навън ръми, ръми –
с опряно на стъклото чело, раздвоен,
за тебе мисля аз. Ти мислиш ли за мен?
Разтварям книга, търся там забравен стих
от стар поет. И чувам твоя шепот тих.
Тогава ти, модерното момиче,
приемаш образа на Беатриче.
И този дъжд над нашия случаен град
ръми, ръми над целия глобален свят,
от ренесансова любов обединен.
За него мисля аз. Той мисли ли за мен?
Подобни цитати
Всяка страст ни превръща в заложници. И само от нас зависи колко дълго ще останем в плен.
Силвия Кристъл
Но когато тя млъкна и само се усмихна разбрах, че съм сгрешил. И че скоро ще си платя!
Ако питаш мен, драги мой приятелю по-добре без любов, нямам нужда от това. Не искам да завися от никого, не искам да обичам и да се чувствам слабa. Това не е живот. Предпочитам да бъда безразлична и безчувствена, така оцеляват умните хора!
И все по-често нощем започва да ме застига самотата, това най-чуждо и най-непонятно за мен чувство в досегашния ми живот. Появява се обикновено около полунощ, когато застиват всички живи и мъртви шумове освен постоянното пукане на панелите като кости на изстиващ мъртвец. Винаги в такива мигове ме обхваща нелепото чувство за някакво едва доловимо дихание на хищно животно, но толкова близко и плътно, сякаш съм в огромната му уста…
Павел Вежинов
Два пътя се разделяха в гората. Аз поех по неутъпкания и това изцяло промени нещата.