Цитати за личността
Тя:
Виж, плача и не ме е срам,
сега за себе си ще ти разкажа.
Какво ще си помислиш ти, не знам,
но няма вече да те лъжа.
Обичам те и много ме боли,
защото виждам, че е споделено.
Наречи ме луда, но моите очи,
от нашто "щастие" са окървавени.
Той:
Не те разбирам, пак използваш много думи…
Кажи ми просто, че не ме обичаш!
Тя:
Не е всичко толкоз лесно,
с теб се задушавам,
обичам те, но много често,
се чувствам, все едно, че се продавам…
Той:
Но аз не искам да те купя!
Нима лошо е, че те обичам?…
Тя:
Но не ме караш да летя,
обичаш ме и аз се свличам,
в бездната… и губя си съня,
трябва да пълзя, за да те обичам…
Той:
С тези думи ли ще ме оставиш?
И ще си тръгнеш? Любовта не се римува…
Тя:
Но ти си празен, нямаш чувства,
щастието за теб е план, хартия,
а за мен е някакво изкуство,
не робство, нито плен… стихия!
Той:
Стихията си ти за мен,
но сърцето ти отново се страхува,
защото, запомни от мен -
любовта кърви, не се римува.
Подобни цитати
Пътят до тебе
Дълъг беше моят път до тебе,
търсеше те цял живот почти
и през тъжни срещи лъкатуши,
на които идваше не ти.
И догдето стигна твоя поглед,
сенки прекосих и шум нелеп,
но през себе си пропущах само
чисти тонове - заради теб.
Аз изплаках всяка твоя ласка,
браних я преди да се роди
и отглеждах срещата ни бъдна
търпеливо в своите гърди.
Дълъг беше моят път до тебе,
толкоз дълъг, че когато сам
ти пред мене най-подир застана,
теб познах, но себе си - едвам.
Бях от мъките така прозрачна -
чак до дъно да ме прочетеш.
Бях от тържество така безкрайна
че ти трябваше при мен да спреш.
Дълъг беше моят път до тебе,
а за кратка среща ни събра.
Ако знаех… Щях отново този
дълъг път до теб да избера.
Блага Димитрова
Не се лъжи…
Не се лъжи, че ме познаваш.
Не съм това, не съм това,
пред теб което се явява
със жестове и със слова.
От най-различни интереси
човекът — мъж или жена —
на някого да се хареса
държи на всякаква цена.
И аз — на теб. Но ме тормози
подробност дребничка на вид:
не се ли блъскам не за онзи,
същинския, във тебе скрит?
На теб не ти ли липсва също
да бъдеш истински — кураж?
Не сме ли всички ние всъщност
не живи хора, а — мираж?
Надежда Захариева
- А как да разбера коя съм? - попита тя.
- По чувството, което доминира в живота ти.
Ако е любов, значи си Сърце.
Ако е яд или разочарование, тогава си Болка.
Ако е страх, си Изгубена.
Но аз те познавам.
Твоето чувство е възторг, а това те прави Слънце.
Принцесата е страшно уморена.
От грахови зърна. И от обувки.
Не и достигат сили. Нито време
да чака принца със вълшебната целувка.
И как да я събуди, като тя
не спи изобщо. Вече сто години.
По цели нощи вярва в чудеса.
И вечно губи вярата си на разсъмване.
Принцесата е уморена. До сълзи.
Светът я плаши. Струва ѝ се лош.
Сега тя просто иска да заспи.
Не я будете. Лека нощ.
Винаги се държа… просто не винаги добре.