Цитати за мъжете
Пътят към мъжкото сърце напоследък не е чрез храна, красота, с*кс и привлекателен характер, а чисто и просто способността да се правиш, че хич не се интересуваш от него.
Хелън Филдинг
Подобни цитати
Наричат ни мъже защото в очите ни не свети влага. Наричат ни мъже и ние, за да запазим мъжеството
мълчим и сълзите си крием, задавени от тържеството на някаква наивна гордост. Наричат ни мъже и ние заставаме безропотно на прага срещу свирепата стихия. И никой никога не вижда как болката сгъстява здрача, как нейните сълзи напират и как мъжете страшно плачат.
Жените се влюбват по-бързо от мъжете. По-лесно и по-често. Но когато мъжете се влюбят… е, тогава е сериозно, дълбоко. А когато нещата тръгнат на зле? Когато не ние си отиваме първи, а си отива тя?
Ние не се изправяме. Ние не тръгваме. Ние лазим…
Ема Чейз
НА ТАТКО
Първият мъж във живота ми
беше моят баща.
Обожавам усмивката, мразя ината му…
Още пази душата ми
детския спомен за първите ласки
на нежна мъжка ръка…
Често казват, че
красиво усмихвам се.
Още по-често – че съм ужасен инат!
Всъщност – аз съм просто дъщеричката,
малката. Твоята слабост
и твоят характер чепат…
Днес, понатрупали опит житейски,
ти – като дядо на внуци,
аз – като майка на моите деца…
Уж – еднакви отвътре, ала все неразбрали се,
все по-рядко усмихнати,
все по-често – с побеляла коса…
Ех, мили татко! Как така се получи?
Аз – твоята болка и радост,
ти – моят характер чепат…
Двете страни на едно цяло сме,
а сме толкоз далечни…
Защо?! Сигурно – от инат!
Обичам те:
Твое голямо дете.
Обичам ненормалните мъже,
които ме усмихват до полуда.
С които може времето да спре,
с които и животът да е чудо.
Обичам романтичните мъже -
онези, дето правят изненади.
Онези, дето с поглед ще ги спреш,
а после се разхождат из съня ти.
Грижовни да са, нежни и добри,
над мъжкото си Его да преминат.
Не искам да ми свалят те звезди
(самата аз звезда съм от година).
Обичам да обичат без "ако"…
(Условностите често ме отблъскват.)
Любов да подаряват… И дано
мечтите ми до блясък да излъскат.
Да могат да даряват свобода -
тогава Любовта е толкоз силна.
Да ходят с гордо вдигната глава,
а моята по-честичко да милват.
Да могат да прегръщат до бездъх,
капризите ми да търпят в излишък.
Дори да полетя към някой връх,
да мога да се връщам, за да пиша.
А всъщност ми е нужен само Той!
Едничък и единствен - и ми стига.
Съвсем не искам приказен герой,
а мъж, със който бързо се издигам.
Обичам този мъж. Обичам страстта му и начина, по който разбуждам тази страст. Обичам го за това, че беше прелетял толкова километри, за да ме види. И за това, че му пука за мен. Че не иска да ми се случи нищо лошо. Че го интересувам. Това беше най-пълната, най-неочакваната емоция, която бях изпитвала. Той беше Мой! Аз бях Негова…!