Любовта е най трагичното, което съществува на този свят и в живота; любовта е рожба на измамата и ражда разочарованието;любовта е е единствения лек срещу смъртта, защото тя е нейна сестра..

Добавен преди 10 години

Истинската любов е всеотдайна и не познава страха, тя се излива върху обекта на своите чувства без да търси отплата, нейната радост е в радостта да дарява..

Добавен преди 10 години

ДЯВОЛ

Дявол ли си,или съдба?
Демон ли си,или греша?
Не вярвам аз на твоята страст.
Проклет да си ,не ме лъжи!
Омръзна ми да съм добра,да страдам и
да си мълча.
Грешен си ти пред мен,
непокорен,несмирен.
Дори сега,окалян до бедра
вървиш с високо вирната глава
и не виждаш ти колко болка ми причини,
как бежалостно съдбата ни гори.
Грешен си ти,не се моли
и Господ не ще прости на твоите лъжи.
Любовта която в мен гори,
ти с предателство изгаси!

Добавен преди 10 години

ЛЮБОВ


Незная как,стигнахме с теб до тук сега?
Къде отлетя,птицата на любовта?
Как така изгубихме чувствата на вечноста.
Нали обещахме си преди,да се обичаме завинаги!

Ти за мен си всичко на този свят,
а при теб уви не е така.
И затова боли сега от любов останала сама.

Къде сгреших,незнам!
Какво обърках,неразбрах,
но мисля осъзнах,че остана само прах,
която ти,хвърли в моите очи.

Разбирам аз сега,как тя ти е в ума,
как объркан си от това,че остави ме сама,
да се боря до умора с таз проклета отрова,
която сипа ми ти,за да проливам вечно сълзи.

Болката в мен,не е от това че докосвала те е тя,
а от това,че предаде любовта,
в която вярвала съм аз че е само за нас.
Трудно е сега,когато зная това.
Макари умело,да ме лъжеш смело,
че всичко това е само лъжа.

...Но разбери,любовта ми голяма,ще покрие тази рана,
и когато ти,обърнеш се към мен с искренни очи,
разбрал че единственно за мене те боли,
аз ще те прегърна и ще ти прошепна:
...явно знаела съм това,че ти си моята съдба,
и не мога да се сърдя за това ,че изпитала ни е тя,
за да разпознаем любовта.

Добавен преди 10 години

НАДМОЩИЕ
SMS*12*02* 17.20
(Остро и куриозно, на работа съм.)

Изправило се Кучето, със самочувствието, че е НЕЩО,
срещу Котката, за него тя била НИЩО.
В мълчалива борба, продължаваща безкрайно тя.
Спорът бил: Кой е НЕЩО и кой НИЩО?
Мъжът срещу жената, като страхът срещу любовта..
Мразили се – неразумно, обичали се – страстно.
Говорили си дръзко, мълчали дълго, дълго... о.
Били, като маска с две лица, играли си като деца.
КУЧУТО: Не се съмнявам, аз съм НЕЩО.
За нищо на света, няма да се преклоня.
Друго нищо не си заслужава, труд да си направя.
КОТКАТА: Длъжна не остана.
Добре е да си НИЩО, аз не искам НИЩО.
Да си НИЩО си е НЕЩО.
Аз искам да ти се отдавам, едно умея, да те обожавам.
Не искам да те притежавам.
СПОРИЛИ – РУГАЛИ, ГЛЕДАЛИ СЕ ЛОШО,
ИСКАЛИ СЕ – НЕ ПОСМЯЛИ, НЕ СЕ ОПОЗНАЛИ.
Котката предложи, без да се тревожи,.
Нека НИЩОТО в теб да влезе, а пък НЕЩОТО в мене.
И станало така: Кучето превръщало се ту в НЕЩО,
ту в НИЩО, а пък котката сега е НЕЩО.
Тя обаче винаги ще помни, тръгнала била от НИЩО.
Погледа си срамежливо дигна, каза:
Моля извини ме!
И си призна..., несправедлива съм била.
На себе си всичко разрешавам, а за разбирателство
между двама е нужно прошка да се дава.

О, МЪЖО, прости и запомни...!
ЛЮБОВТА ЩЕ ПОБЕДИ.

Добавен преди 10 години