Цитати за личността
Казвам се Октомври. И съм тъжна.
Есенна съм някак. По душа.
Правя облаците страшно многодъждни.
После сядам на небето и мълча.
Късам жълтите листа с ръце от вятър.
(Просто нямам маргаритки. А пък днес
много ми се иска да узная
Той обича ли ме… Или не.)
Тук – таме закачам малко слънце.
Вместо пръстен или обеци.
Хладно ми е, сякаш, на разсъмване.
И покривам раменете си с мъгли.
Казвам се Октомври. И съм тъжна.
Влюбена до лудост във Април.
Няма как сезонно да се свържем…
Извинете ме…
Ще завали.
Подобни цитати
Когато толкова много са самотни, невероятно егоистично е да си самотен сам.
От спомени не ме ревнувай!
Не ме ревнувай от жени,
които, и да съществуват,
са вече в миналите дни.
Или пък в миналите нощи.
Да, аз ги помня до една.
А може би, и те - мен още,
щом пак се връщат… Но - в съня.
Минават като сенки смътни
през неговия бял екран
и ми пошепват: "Ти си пътник!
Нима към глухия безкрай
се готвиш сам да отпътуваш
така - без с никоя от нас
на тръгване да се сбогуваш?"
…И тъй една подир една
минават и ръка подават.
И - само толкова, уви.
Една едничка все забравя
да дойде и ме поздрави.
Една единствена, която
върви към всекиго насам
и на главата, и в ръката
си носи по една коса…
Едната - бяла. До петите.
А другата - блести, звъни.
Зла, стара, грозна…Но не пита…
И е от всичките жени
най-страшната. От нея с право
ревнувай ме. И в сън нелеп
тя срещне ли ме, знай, тогава
завинаги ще те оставя…
Но дотогава - само с теб!
Единствения изход из това грозно положение, в което се намира народът, е революцията и то революция народна, незабавна, отчаяна.
Христо Ботев
В този момент разбрах защо хората се страхуват да пораснат - защото това означава да свалят една маска и да я заменят с друга. Като дете се учиш как да живееш, а като възрастен човек как да оцелееш.
Стивън Кинг
Сълза
Нарисувай ми, художнико, сълза.
Четките вземи, не ми отказвай!
Лека – като капката роса.
Тежка – като капката омраза.
Волна – като безпричинен гняв.
Кротка – като ласката безшумна.
Гузна – като премълчаван грях.
Горда – като обич неразумна.
Ясна – като тихи небеса.
Мрачна – като вихър разбушуван.
Нарисувай ми, художнико, сълза!
Истинска сълза ми нарисувай!
Захвърли палитрата встрани.
От душата ми вземи боите!
Надълбоко с четките бръкни,
не оставяй скрито и покрито.
И изтръгне ли сълзата – зов
даже от душите вледенени
стон от болка или от любов,
знай, че ти си нарисувал мене.
Надежда Захариева