Цитати за личността
Научиш ли например някое куче да яде картофи и му дадеш след това парче месо, то пак ще се нахвърли на месото, защото това му е в природата. Същото е и с човека: дай му мъничко власт и той веднага се нахвърля на нея. То си идва от само себе си, защото човекът е преди всичко звяр и само отгоре, като филия с мас, е намазан с малко човещина.
Ерих Мария Ремарк
Подобни цитати
Всеки търси такъв човек, но само майката може да го направи!
Мама ме научи да постигам невъзможното:
- Затвори си устата и си яж супата!
Мама ме научи да уважавам чуждия труд:
- Ако ще се избивате, излезте на улицата, тук съм измила.
Мама ме научи да вярвам в Бога:
- Моли се тая гадост да се изпере!
Мама ме научи да мисля логично:
- Защото така казвам аз!
Мама ме научи да мисля за последствията:
- Паднеш ли от прозореца, няма да те взема, като ида да пазарувам!
Мама ме научи на издръжливост:
- Няма да станеш от масата, докато не си изядеш всичко!
Мама ме научи на причинно-следствените връзки:
- Ако не престанеш веднага да ревеш, ще те напляскам!
Мама ме научи да не завиждам:
- По света има милиони деца, на които не им е провървяло така с родителите, както на теб!
Мама ме научи как да пораста:
- Ако не ядеш зеленчуци, няма да порастеш!
Мама ме научи да гледам смело в бъдещето:
- Почакай само, като се приберем, ще си поговорим!
Мама ме научи на основите на самолечението:
- Не си криви очите, ще останеш кривоглед цял живот!
Мама ме научи на телепатия:
- Облечи си якето, знам че ти е студено!
Мама ме научи на основите на генетиката:
- Метнал си се на баща си целия!
Е, щом ме питаш как съм, ще ти кажа,
за ужас на мнозина съм добре,
решили от мечти да ме откажат,
ще ги откажа от отровни бесове.
Те духом се опитват да ме смажат,
духът ми е свободен да лети,
отива до мечтите ми, разказва,
след туй при мен се връща, пак лети.
Високите поглеждам от високо,
напук на тях и средния ми ръст,
опитват се дори да ме прескочат,
не могат, лазят, почват да пълзят.
Попаднали в брътвежите злочести,
омесени във собствен сос и жлъч,
обсебени от завист нечовешка,
раздирани от мисълта за мъст.
Е щом ме питаш как съм, вече знаеш,
че всеки ден воювам с бесове,
победите отдавна не ме радват,
Разбра ли… аз съм дразнещо добре!
Лъжа ли беше първата ни ласка?…
Или за ласки само бях мечтал?
Затуй ли нощем все насън ме стряска
един копнеж - роден, но не живял?…
Със теб си имах някога огнище.
Там греех две премръзнали ръце.
Гордеех се пред всички с него:
"Вижте, от туй е топло моето сърце!"
Домът ми беше толкова уютен!
Бедняшки, ала спретнат беше той.
Едно дете люлеех там на скута,
и този немирник беше мой и твой.
И мой бе оня щъркел, дето лятос
под нашия въртеше своя дом.
И моя беше ти, заради която
света бих минал три пъти пешком!…
Но моя бе и мъката, а нея
не слагах под глава, когато спях…
И този дом измислен тя отвея,
и този дом измислен стана прах…
Затуй към всеки светъл чужд прозорец
издигам днеска погледа си ням
и радвам се, че вътре има хора -
дечица, смях, огнище има там!
Аз всяка чужда радост съм обсебил -
деца ли срещна - милвам с две ръце.
Светът е мой…Но ако те има тебе,
как пълно би било това сърце.
Дамян Дямянов
За всички очаквания - сами сме си виновни.