Цитати за личността
Не знам къде отивам, но съм по моя път.
Карл Сандбърг
Подобни цитати
Трудно е да не харесаш човек, който не само забелязва цветовете, но и говори за тях.
Маркъс Зюсак
Сестра ми казва, че нямало такова нещо като дълги истории. Имало само къси истории и такива, които не искаш да разказваш.
Елиф Шафак
Гледайки Джон и машината, изведнъж разбрах - Терминаторът нямаше да спре пред нищо. Никога нямаше да го изостави или да го нарани. Никога нямаше да му се скара, да се напие, да го удари или да каже, че е зает и няма време за него. Той винаги щеше да е до Джон, готов да умре, за да го защити. От всички кандидат-бащи, които идваха и си отиваха през годините, само това НЕЩО, само тази машина покриваше критериите. В такъв безумен свят това бе най-нормалният избор.
Монолог на снежната кралица
Герда няма защо да тъгува за Кай.
Тя си има два розови храста,
още - баба, балкон, малък земничък рай…
Аз - единствено бяло всевластие.
Във косите ми сняг и в душата ми - сняг.
Кой сред преспи се чувства прекрасно?
Кой самичък последва моя приказен впряг?
Кой е млад, обожава опасностите?
Той съдбата си снежна самичък избра -
моят поглед зелен го омая.
Аз, разбира се, мога да бъда добра.
Но и лоша да бъда - все тая.
Вярно, аз съм кралица, но също жена.
Няма разлика между двете.
И не чувствам сега ни снежинка вина.
Огледалото дяволско също тъй - не винете.
То е само едно оправдание. Кай
може някой ден и да прогледне.
Да потърси отново своя топличък рай.
Да напусне двореца ми леден.
Но тогава, когато самичък реши.
Без елени, разбойнички, гарвани.
Нека сам ми каже: "Кралице, сгреших."
Ще го пусна. Но само тогава.
Всяко нещо си има и начало, и край.
Връщаш, взел ли си нещо назаем.
А това, между мене и Кай
само двамата си го знаем.
P.S.
Но ще призная с длан над острието,
докато Кай на рамото ми спи,
че предпочитах да вледя сърцето му,
вместо моето да се стопи.
Принцесата е страшно уморена.
От грахови зърна. И от обувки.
Не и достигат сили. Нито време
да чака принца със вълшебната целувка.
И как да я събуди, като тя не спи изобщо.
Вече сто години. По цели нощи вярва в чудеса.
И вечно губи вярата си на разсъмване.
Принцесата е уморена. До сълзи.
Светът я плаши. Струва ѝ се лош.
Сега тя просто иска да заспи. Не я будете.