Притча за богатство и бедност

Бедността и Богатството се скарали, кой от тях е по-красив. За да разрешат спора, решили да попитат първия срещнат човек. Така и направили.
Човекът се изплашил: „Ако кажа, че Бедността е по-красива, Богатството ще се разсърди и ще си отиде. Ако кажа, че Богатството е по-красиво, Бедността ще се разсърди и ще ме тормози.“ Помислил малко и казал:
- Така, като стоите на едно място, не мога да преценя. По обиколете малко.
Те започнали да се разхождат около човека и накрая той заключил:
-Ти, Бедност, си много красива в гръб, когато си тръгваш. А ти, Богатство, си прекрасно, когато пристигаш.

Добавен преди 10 години

Притча за кучето и огледалата

Живял някога един крал. Той си построил огромен дворец с милиони огледала. Абсолютно всичко - стените, подът, таваните, били покрити с огледала.
Веднъж в двореца притичало едно куче. Огледало се и видяло около себе си множество кучета. Те били навсякъде. И като достатъчно умно, кучето се озъбило, за да се защити за всеки случай от тези милиони кучета наоколо. В отговор, всички кучета му се озъбили. Кучето почнало да ръмжи – срещу него всички кучета му отговорили със същото.
Сега кучето било сигурно, че животът му е в опасност и започнало да лае. То започнало да лае с всички сили, много отчаяно. Но щом залаяло и онези милиони кучета също започнали да лаят. И колкото повече то лаяло, толкова по-силно му отговаряли отраженията му в огледалото.
На сутринта намерили нещастното куче мъртво. А то било там само - в двореца нямало никой. Никой не бил се борил с него, защото не е имало кой да го направи. Никой не го бил нападнал. То загинало само в борбата с милионите собствени отражения, които били според него заплаха.
Така стоят нещата и при хората. Ако няма никакви препятствия вътре в нас, никой не може да ни застраши. Но от собствените си страхове можем да се препънем и дори да се погубим. Такъв е законът.
И светът е само едно отражение. Той е едно огромно огледало…

Добавен преди 10 години

Ако всичко на света е безсмислено, какво ни пречи да си измислим някакъв смисъл?

Алиса в Страната на чудесата

Добавен преди 10 години

Никога няма да прекосиш океана, докато не се осмелиш да изгубиш брега от очи.

Христофор Колумб

Добавен преди 10 години

Притча за дърваря

Имало някога един дървар, който отишъл да работи в едно сечище. Надницата била добра, а условията още по-добри, тъй че дърварят решил да си свърши добре работата.

Първият ден отишъл при надзирателя, който му дал секира и му посочил къде да сече в гората.

Въодушевен, мъжът тръгнал да сече дърва.

Само за един ден отсякъл осемнайсет дървета.

- Браво - рекъл му надзирателя. - Продължавай така.

Окуражен от думите му, на следващият ден дърварят решил да работи още по-добре. Затова вечерта си легнал съвсем рано.

На сутринта станал преди всички и отишъл в гората.

Но въпреки всички усилия, не успял да отсече повече от петнайсет дървета.

- Сигурно съм уморен - помислил си. И решил да си легне още по залез.

Станал в зори, готов да удари маркировката на осемнайсет дървета. Но този ден не стигнал дори до половината.

На следващия ден отсякъл седем дървета, после пет, а последния ден се мъчил цял следобед над второто си дърво.

Дърварят се притеснил какво ще си помисли надзирателят, отишъл да му обясни, че нещо става с него, и му се заклел, че работи до изнемога.

Надзирателят го попитал:

- Кога за последен път наточи секирата?

- Да я наточа ли? Нямах време за точене, бях много зает със сеченето на дървета.

Добавен преди 10 години