Научих се да дишам под вода. Да броя до хиляда и две, без да спра. Да ходя по границата на собственото си търпение. И да уважавам чуждото уединение. Да се засмея най-гръмко, когато най-много боли. Да пия до дъно, когато най-силно горчи. Да изпълнявам обещения. Да се извинявам без вина. Няколко думи на китайски. И как да премълчавам, за да съм добра. Да не задушавам събеседника с твърде много излияния. Да живея често само от сантиментални подаяния. Да изслушвам до края приятел в беда. Да не се сърдя на неискреността. Да се къпя, когато е нужно, в суета. Още, още… като цяло много неща. Да снимам с развалена камера. Да се връщам, щом е нужно, сто пъти назад. Да се отчуждавам, но и да прощавам на най-заклетия си враг. Да сънувам, се научих, с отворени очи. И когато ме забравят, да не ме боли. И кое бе най-трудно ли? Да свикна може би с това… че може да постигна всичко, но няма да те има, за да ти го споделя.

Добавен преди 10 години

След дълго лутане в живота и много допуснати грешки, аз открих една много горчива и тъжна истина: Единствените хора, които наистина нараняваме са тези, които най-много обичаме! Ние ласкаем непознатите. Угаждаме на случайния гост. И в същото време нехайно нанасяме удари на тези, които най-много ни обичат…

Ела Уилър Уилкок

Добавен преди 10 години

И вървейки по пътя си, носейки мъката си, човек разбира, че наистина може да издържи, че наистина е силен, че наистина има стойност. Все пак човек никога не знае колко силен е, докато единственият избор, който има, е да бъде такъв.

Хорхе Луис Борхес

Добавен преди 10 години

Когато двама се виждат, на срещата всъщност присъстват шестима: всеки такъв, какъвто се вижда; всеки такъв, какъвто другият го вижда и всеки такъв, какъвто е.

Уилям Джеймс

Добавен преди 10 години

Винаги е хубаво да си желан, дори от неподходящ човек.

Табита Зусума

Добавен преди 10 години