ТоЙ
Къде е той,къде е сега?
Ще дойде ли изобщо някога?
Да види коя съм сега,
да види защо съм така.

Душата ми тъмна
плаче безмълвна.
За дните с него изгубени
напълно в мрака погубени

Добавен преди 10 години

Гей е състояние на душата, п*****ст е състояние на задника!

Добавен преди 10 години

Заспиваш ли?
Аз май, че те събудих?
Прости ми, че дойдох при теб сега!
Душата ми крещеше до полуда,
в прегръдките на своята тъга.
Самичък бях, а исках да говоря...
Устата ми залепна да мълча…
Не ме пъди – ще си отида скоро,
доведе ме на бурята плача…
ще седна до главата ти, ей тука,
и ще ти кажа приказка една,
в която е заложил зла поука
един мъдрец от древни времена…
“Един разбойник цял живот се скитал,
бездомен, по голямата земя,
вместо сърце във пазвата си скрита,
той носел най – голямята кама.
По път обирал де когото хване –
човекът като Дявола бил лош!
И за какво му е било имане –
той нямал дом, той имал само нож.
Ала и той един път от умора,
под слънцето на кръстопът заспал
подритвали го бързащите хора
и никой до главата му не спрял.
И само малко дрипаво момиче,
направило му сянка с листо…
Заплакал той за първи път обичан,
заплакал той – разбойникът, защо?
Какво стоплило туй сърце кораво,
нестоплено в живота никой път?
Една ръка накарала тогава
сълзи от кървав поглед да текат!
Една ръка по – топла от огнище,
на главореза дала онова,
което той не би спечелил с нищо –
ни с обир скъп, ни с рязана глава…”
Но ти заспа, а тъй ми е студено….
Туй приказно момиче, де е то?
То стоплило разбойника а мене,
Ти никога не стопли тъй…
Защо?

Добавен преди 10 години

Две хубави очи

Очи, две хубави очи
през прозореца отворен
се взират нейде в мен.
Усмивка, една хубава усмивка
тайнствено загатва дали си вече в мен.
Лице, в едно хубаво лице
се влюбих в онзи ден!!!
Така опиянен от красотата и
се потапях във душата й,
влюбен бях аз в този ден,
в тоз прекрасен летен ден,
несравнимо чувство ме обвзе...
О, защо душата тя ми взе!!!

Добавен преди 10 години

Хей,момче,защо избяга така?Защо не погледна в моите очи?Ако беше го направил, зная щеше да се влюбиш и ти. Бях готова на всичко за теб.Щях да отдам душата си,сър-
цето си да ти подаря, тялото си щях да ти отдам, да те пусна в моя светъл храм.Но ти не пожела,позорно избяга и забра-
ви, че за теб само аз съм любовта.Една единствена съм на света и нямам равна в любовта.Ти бил си с хиляди жени, но обичал ли си ги,кажи?Не, аз зная не си,ясен си ми ти.Зная какво мислиш,зная какво очакваш.Хей момче, един за друг сме разбери,нашите души са създадени да бъдат преплетени завинаги.От деня, в който на този свят се появих,от тогава съдбите ни са слени в една.Ще видиш, само аз съм любовта, само аз за теб съм истинска жена.Аз ще чакам, няма да се откажа от замайващата си съдба.Ти все някога ще проумееш че без мен не можеш да живееш.Без света е мрачен и пуст, няма слънце и любов, без мен си просто никой, дори да мислиш,че си Бог.Помня когато бях дете и тогава обичах те лудо,с годините обаче и любовта расте.Така и моята порасна все повече те заобичах и все повече за теб горях.Животът ми без тебе губи смисъл, и стихва моята душа.Аз чакам те сега,силна като скала,чакам да дойдеш, да ме прегърнеш и да кажеш:”Ти си любовта”!!!!

Добавен преди 10 години