Цитати за мъката
В тази категория има 637 цитата, разпределени в 64 страници.
Душевната болка стихва, но не изчезва. - Венцеслав Константинов
Не бива добрината да се изражда в слабост. Когато си мъмрил справедливо, трябва да останеш в справедливостта, без да се оставяш да се разнежваш, измъчвайки се, че си причинил болка, че си видял някого да страда и плаче. Да тичаш след засегнатата [новистка], за да я утешаваш, означава да й сториш повече зло, отколкото добро. Да я оставиш сама на себе си, означава да я принудиш да се обърне за помощ към добрия Бог, за да види своите грешки и да се смири. Иначе свикнала да получава утешение след всяко заслужено смъмряне, тя ще постъпва при същите условия винаги така, както прави едно разглезено дете, което вика и тропа с крака, докато майка му дойде, за да изтрие сълзите му. - Тереза от Лизио
Остроумният човек е тъжен. - Венцеслав Константинов
"Самотата е болка, тишина, чувство, че нищо не си струва, няма смисъл… Кога разбираме, че сме самотни? – когато просто няма никой, който да ни каже, че не сме такива!"
"Ако си тъжен..", казваше баба.. тогава плачи, когато сълзите свършат, животът продължава."
Дора Габе
"Представяш ли си какъв би бил животът, ако чувстваш болката, която причиняваш? Светът щеше да е съвсем друг..."
Крикор Азарян
"Откровеността в този свят носи болка… Безценна е, но трудно се намира някой, който да я оцени. “
Елица Назърова
Познах добро и зло, грях и добродетел, правда и неправда; съдих и ме съдиха; минах през раждане и смърт, радост и мъка, рай и ад; и накрая разбрах, че аз съм във всичко и всичко е в мен.
Навик е една мъка, а отвик - две.
Не съди влюбен човек,
той достатъчно се е осъдил
на копнежа по недостижимото
и мъката по невъзвратимото!