Цитати за мъката
В тази категория има 637 цитата, разпределени в 64 страници.
Сутрин се събуждах с огорчение. Всеки малък спомен ме разплакваше. До закуската, вече се бях запитала поне десетки пъти: "Къде си? С кого си? Как си?" След обяда, вече си отговарях: "На сигурно място. С човек, който те прави щастлив." И някак ми ставаше по-добре. До вечерята вече се усмихвах. Излезех ли навън - цялата сияех. Но положех ли глава на възглавницата, сълзите рухваха от очите ми, а в главата ми кънтеше: "С нея".
Накара ме да се влюбя… и след това просто си тръгна все едно нищо не е било.
Най-страшното след любовта може би не е споменът, а това, което започва да изчезва от него. Това, което не успяваш да задържиш в мислите си.
Боли от залез до зори, така боли от самотата, отчаяно боли, когато наранена е душата…
Аз се запитах дали така не възниква прошката - не с фанфарите на покаянието, а просто с това, че болката си събира багажа и се изнизва тихомълком в нощта.
Халед Хюсейни
О, да приятелю, боли да видиш как всичко рухва изведнъж пред очите ти, а ти стоиш безпомощен и не можеш да направиш нищо, просто защото е дошло времето да си тръгнеш от мястото на което повече не си желан.
Ал Пачино
Защото, ако има някаква утеха в трагедията да изгубиш любим човек, тя е необходимата вяра, че може би така е по-добре…
Паулу Коелю
Доплака му се, но в очите му нямаше сълзи. Какъв е смисълът, да си идеално вакумиран, ако си целият мокър отвътре!?
Етгар Керет
Боли да пуснеш. Понякога сякаш колкото по-силно искаш да задържиш някого, толкова по-силно този някой иска да се измъкне. И се чувстваш като престъпник. Затова че си чувствал. За това че си желал. Затова че си искал да бъдеш желан.
Все още пазиш номера му, нали? Стои си в указателя, не му звъниш, нито той на теб, но не го триеш. Все още четеш съобщенията му, нали? Нараняват те, защото вече всичко е свършило, но те правят и страшно щастлива, защото ти е хубаво да си спомняш всички мили неща, които ти е казвал. Все още помниш първата целувка, нали? Ах, тези негови устни. Все още помниш първата среща, нали? Когато направи всичко възможно, само за да се видите. Помниш почти всяка негова дума, всяко негово изречение, всеки жест направен от него, всяка негова стъпка. Все още четеш хронологиите ви, нали? Споровете и караниците заемат повечето място, но ги пропускаш. Пропускаш ги и отиваш към частта в която се сдобрявате. Тази хубава част те кара да плачеш. Кара те да се съмняваш в това, че не му пука за теб. Кара те да си мислиш, че те обича. Кара те да вярваш. Но дълбоко в себе си знаеш, че това, което сте имали, никога няма да се върне…