Цитати за мъката
В тази категория има 637 цитата, разпределени в 64 страници.
Твърде много спомени, твърде много неща за забравяне…
Погледът и беше умоляващ, печален, влажен, укорителен, съкрушен, тревожен, отчаян, невинен, горд, презрителен и все пак си оставаше син. Никога няма да забравя този поглед, който откриваше болката!
Дано да си доволен, ако си искал да ме съсипеш успя, но помни, че някой ден ще ме търсиш, но ще е прекалено късно да ми искаш прошка.
Aко аз плача, ще плачеш ли заедно с мен? Ако аз си тръгна, ще ме последваш ли?
Има нощи, когато сънят е същински лукс. Да заспиш, за да се събудиш и отърсиш от лошия сън. Ще ти се това никога да не се е случвало. Ще ти се да натиснеш командата Delete и животът да започне отначало. Защото, когато караш някого да страда, най-много страдаш самият ти.
Фредерик Бегбеде
Нямаше никакво значение, какво бях готова да дам за него. Той нито беше способен да го приеме, нито беше способен да ми го върне.
Отричането е първият етап на мъката, братко.
- А последният?
- Примиряването.
Помниш ли, когато каза, че винаги мога да говоря с теб и че винаги ще бъдеш тук за мен? Излъга…
Едно сляпо момиче. Мразела всичко около себе си, освен гаджето си. Един ден момчето я попитал дали би се омъжила за него? Тя отговорила: "Когато може да видя света, бих се омъжила за теб!" След известно време се е появил донор на очи за момичето. Операцията е преминала успешно. Когато отворила очи, тя първо погледнала приятеля си със спуснати клепачи. Разбрала, че той е сляп. На зададения въпрос отново - дали ще се омъжи за него, момичето отговорила с "не", защото била с мисълта, че цял живот трябва да се грижи за него. Момчето тъжно си заминало. На другият ден до момичето стигнало писмо от него, в което пишело: "Скъпа, наслади се на очите си, които преди да бъдат твои, бяха мои. С тях по цял ден с радост гледах твоята красота!
Всичко, всичко тъне в кал - и души и сърца, и умове, и хора, и говеда, и всичко… Вечно окаяние, вечно безпомощно напъване, вечно омразно жабуркане из тая тиня. Нито криле има, нито простор има… А поробената душа иска да живее волно, широко и пълно… Волно, широко и пълно! Каква мисъл съдържат тия думи?
Елин Пелин