Дори този, който е далеч, стои близо, ако е в сърцето ти. Дори този, който е близо, стои далеч, ако мислите ти са далеч от него…

Добавен преди 10 години

Писмо до Ботев
Как си, Христо? Събра ли се вече с Венета?
Тук животът е глупав. Ежедневно си крета.
Вече зная и аз за какво се умира.
Свободата ли? Струва, две кебапчета с бира.
Дали гледаш отгоре с небесната чета?
На Околчица – дъжд. И разгонени псета.
На Околчица – срам. Имаш много поклонници.
Генерали и лумпени, политически конници…
Живи трупове жалят за мъртвите, Христо.
Всенародната кал днес се кланя начисто.
Цветове… Гласове… Знамена… Шарения.
Обещания светли и …помия до шия.
Как се люби и мрази? Там пишеш ли нещо
или вече не искаш дори да се сещаш.
Много здраве от мен на небесната чета.
В дванайсет завийте и вие, момчета.
И станете на крак, и за вас помълчете…
Втори юни си струваше всичко, поете!

Добавен преди 10 години

Не мога да ти кажа 'остани'…
Не мога. И не бива да го правя.
Ще премълча как много ме боли.
И ще се мъча някак забравя.
Ще те обичам тайно. Отдалече.
(ще те обичам…няма да те лъжа)
И ще намразвам всичките си вечери,
в които ще ми бъдеш страшно нужен.
Ще се науча да съм себе си. Без теб.
Една ужасно тъжна непозната…
С едно изпразнено от…всичко сърчице,
която чака своето си 'някога'.
Но няма да ти кажа да останеш.
Не мисля, че се моли за любов.
Днес нямам място и за сол във раните.
Днес нямам сили даже за 'защо'.
Ще се преструвам, че съм много силна.
Ще се преструвам, че ще преболиш.
Ще спусна мигли, докато преминеш.
И няма да ти кажа 'остани'…

Добавен преди 10 години

Много е страшно, когато човек се изгуби в собствения си живот. И спира да бъде онзи силен човек, който е бил някога. И спира да прави нещата, които винаги е обичал. И спира да мечтае. И това е най-страшното - тогава вече не си себе си!

Добавен преди 10 години

Алексис- рече ми той, – ще ти доверя нещо;
малък си още и няма да го разбереш;
ще го разбереш, когато пораснеш.
Слушай, чедо мое:
- Господ не могат го побра седемте ката на небето и седемте ката на земята;
ала го побира сърцето на човека.
И затова внимавай, Алексис, жив да си,
внимавай да не нараниш никога сърцето на човека!

Никос Казандзакис

Добавен преди 10 години

Защото ги е запекла носталгията, драги ми Теди. Имат нужда от душевно разхлабително.

Артър Хейли

Добавен преди 10 години

Никога не си искал
принцеси,
а момиче с дълга
красива коса…
Сутрин щастливо
разрошена,
и да мирише
на море
или на парфюма ти.
С гуменки и рокля,
чуплива душа
и любов като вълните…
Да ти допълва
изреченията…
и възглавницата
ти да й отива.
Да не пита къде си,
защото свободни
сме най-красиви.
Не ти трябват принцеси.
Позлатените пеперуди
не могат да летят.

Рали Генчева

Добавен преди 10 години

Аз съм цялата с думи -
не мога да те прегърна -
нямам ръце,
не мога да те погледна -
нямам очи,
не мога да ти дам нежна утеха…

Добавен преди 10 години

Душата ми е пуста…

Душата ми е пуста: буря
кратка
помете всичко там.
Напразно вече
следа бих дирил от мечтата
сладка,
по тебе образ потъмнял!
Далече,
цял век далече са от
мен
миражите на вчерашния
ден.

Все пак аз помня: ти дойде
желана,
дойде с душа лист още
неизписан,
лист бяла книга.В своя
вехта рана
перо намокрих: в спомени
улисан,
посегнах аз и писах без
покой,
от болка се превивах -
и писах с кръв и
гной.

Че ти не бе живяла: а
живота
бе мене пък задавил. И той
свари
с проклети писмена на
богоскота
душата ти чрез мене да
нашари.
Перо послушно-копие на
цар…
Раних аз твоя дух и своя
чар.

В очакване, боязън
непонятна
владееше предчувствията
мой;
Изгубих те - пустиня
необятна…
Чух змийски съсък в
спомените свои.

Перо послушно, копие на
цар! -
Раних аз тоя дух, убих и своя
чар.

Пейо Яворов

Добавен преди 10 години

Този, който е направил грешка и не се е опитал да я поправи, допуска още една…

Конфуций

Добавен преди 10 години