Какво следва? Не мога да разбера…
Какво става? Изглежда, просто ще почакам…
Какво следва? Моля ви, кажете ми…
Какво става? Пристрастявам се към това чувство…
Какво следва? Не мога да спра…
Какво става? Какво ми направи…
Какво следва? Нуждая се от това…
Какво става? Това е любов…
Какво следва? Трябва да ти я дам…
Какво става? Това е всичко, което искам…

Добавен преди 10 години

Във всеки звяр се крие капка милост, във мен я няма, значи звяр не съм.

Добавен преди 10 години

Благодаря за двете ти ръце!
За миговете нежност, споделена.
За топлия ти дъх, в мойте дробове,
достигнал всяка жила вкочанена.
Благодаря, че бе за мен лекарство!
Че душата ми от самота прогнила,
всяка вечер я лекуваше по малко.
И ето! Тя е пак усмихната и жива.
Благодаря ти! Исках да го знаеш.
А сега…върви! Върви, дошло е време.
Върви си просто! Нищичко не казвай.
Там е щастието ти - далеч от мене…

Добавен преди 10 години

Пътуваме от онзи първи миг, когато дъх поели сме…
и ще пътуваме… до сетния си дъх.
Пътят избор ли е… какво значи избор…
Избори правим всеки ден, дори не ги и осъзнаваме…
Колко избори важни сме направили в неосъзнатост?
А когато осъзнатостта ни посети,
какъв е изборът… поправката възможна ли е… Въпроси…
До тук с въпросите за миналото време.
Въпросите за утре неактуални са.
А днес въпросите излишни са.
Защото има днес, има тук, има сега…
Днес и тук, щастлива се усещам…

Добавен преди 10 години

Днес за нищо няма да си мисля.
Ще си свърша дейностите като примерен робот,
от ония, даже без изкуствения интелект.
Давам си почивка от мисли разнородни.
Сутринта, боса се разходих по тревата.
На роза се порадвах със усмивка.
Понечих да погаля ароматния й цвят и… убоде ме…
не разбрала намеренията ми добри.
Ей, сега разбрах…Днес ми е бодливо…
Защо боде ми? Защото пак с въпроси се оплитам?

Добавен преди 10 години

Въпросът не е какво гледаш, а какво виждаш.

Добавен преди 10 години

Човек, който се доверява на всеки, рискува да изгуби вярата в себе си.

Силвия Кристъл

Добавен преди 10 години

Всичко е в съзнанието ни, и любовта, и омразата, и гневът, и утехата, и гибелта, и спасението ни.

Силвия Кристъл

Добавен преди 10 години

Лудост - да правиш едно и също нещо отново и отново и да очакваш различни резултати.

Алберт Айнщайн

Добавен преди 10 години

Дали е малко или много,
това от което се нуждая?
Ще споделя… Вие кажете… Аз не зная…
Едно – Здравей!
Една – усмивка!
Една подадена ръка!
Една шега по време на почивка!
Въпросче – Как си?, от душа…
Две грейнали очи, усещане за топлина…
За това аз искам да пиша…
Да прошепна тихичко – Благодаря!
Не, не искам на силна жена да приличам…
Нека да мога на някой до мен да разчитам!
Нека да мога спокойно да кажа – Обичам…
Нека да кажа "Вярвам!" без да сгреша.
Нека да бъда щастлива, слаба жена…
с градинари за мойта душа…

Добавен преди 10 години