Цитати за личността
В тази категория има 2031 цитата, разпределени в 204 страници.
Равносметка може би
Събрах всичките си разпятия,
болки и преглътнати рани.
Събрах всичките си измерения
и всичките си сълзи, вината,
и греховете в смирение
и дълго, много дълго изкупление.
Друго какво ми остана от живота?
Няколко стиха, топъл залез,
една обожавана и обичана жена,
и една късна, последна любов…
Кажи и моля ти се да те пази.
Кажи и молят и се да те пази!
Да те завива със женската си нежност нощем.
От тебе да прогонва тя, лоши думи, и омрази.
И да те обича още, още и още!
Деня за теб с усмивка да изгрява.
И по път от щастие тя нека да те води.
Със нея твоят празник вечен да настава.
Да се чувстваш истински обичан и свободен!
Ръката си във твоята да вплита!
Когато трудно ти е, или тежко.
Със нея ти от щастие да политаш.
Кажи и моля ти се най-човешки!
Ти знай, че винаги ще те обичам.
И щастие желая ви и не ви мразя!
За тебе тя е твоето момиче.
Кажи и моля ти се.
Да те пази!
Случва се и така - стигайки до финала, забелязваш, че не си тичал на където трябва.
Юзеф Булатович
Към слънцето с пресъхнали очи, съсипан, прежаднял ще се катериш. Но слънцето жестоко ще мълчи и нищо ново няма да намериш.
Петя Дубарова
Седeмте чудеса на света според децата са:
- Да обичаш.
- Да докосваш.
- Да чувствуваш.
- Да се смееш.
- Да вкусваш.
- Да виждаш.
- Да чуваш.
Красотата не е нищо, красотата изчезва. Не можеш да разбереш какъв късмет имаш, че си грозен, защото, когато някой те харесва, знаеш, че е за нещо друго.
Чарлз Буковски
– Защо не си намериш приятелка? Ти си добро момче.
– Ами това е проблема. Твърде добро момче съм. Момичетата харесват боклуци.
Здравей мамо,
Днес денят е прекрасен,
океанът е кротък - неземно зелен,
планините край него, обрасли във храсти
и цветя. Топъл есенен ден.
Аз съм седнала леко облечена само
на верандата с каничка черно кафе
и ти пиша. Как искам да пипна лицето ти, мамо…
И как искам да вярвам, че ти си добре…
Няма изгледи сякаш да дойда по Коледа.
Не плачи, знаеш - не всичко зависи от мен.
Ще работя тогава. Плащат ми двойно.
Прозаично, нали? Прозаично. Съвсем.
Може би ще се видим след другото лято
Може би… Може би… Дявол знай!
Не тъгувай. Обичам те. Все си в главата ми…
Стискам зъби и вярвам в щастливия край.
Това за мене. Кажи, как я карате вие?
Вече чух, че цените са скочили пак
до върха на църковната камбанария…
Сляп е Господ, потънал е в черния мрак…
А народа търпи, търпи като куче.
И се свива в колибка, и кокъл гризе.
Или, както и аз, се възползва от случая
и изчезва нанякъде. За да бъде добре.
Но да бъдеш добре не е толкова лесно.
Не е лесно да бъдеш щастлив.
Чужди хора, език… Да ти кажа ли честно?
Тук дори и … дори и света ми е крив.
Красотата на чуждия пясъчен бряг
не ме радва. Не ме вдъхновява.
Аз копнея да стъпя на родния праг,
да си вляза у нас, моя майчице бяла…
Не плачи. Аз не плача. Аз само сънувам.
Всяка нощ аз се връщам насън у дома.
През деня аз работя и съществувам,
а живея щастлива край теб през нощта.
Мила мамо, пиши ми! Завършвам, защото
заваля. Просто есенен ден!
Има капчици дъжд по писмото…
Приеми сто целувки от мен!
В тясната, претъпкана скъперническа дупка на егото няма място за обич към другите.
Айн Ранд
Нали разбираш, да си личност, предполага и да носиш някаква oтговорност. То не е само като да заемаш място в пространството.
Джон Стайнбек