Цитати за личността
В тази категория има 2031 цитата, разпределени в 204 страници.
Лъжа ли беше първата ни ласка?…
Или за ласки само бях мечтал?
Затуй ли нощем все насън ме стряска
един копнеж - роден, но не живял?…
Със теб си имах някога огнище.
Там греех две премръзнали ръце.
Гордеех се пред всички с него:
"Вижте, от туй е топло моето сърце!"
Домът ми беше толкова уютен!
Бедняшки, ала спретнат беше той.
Едно дете люлеех там на скута,
и този немирник беше мой и твой.
И мой бе оня щъркел, дето лятос
под нашия въртеше своя дом.
И моя беше ти, заради която
света бих минал три пъти пешком!…
Но моя бе и мъката, а нея
не слагах под глава, когато спях…
И този дом измислен тя отвея,
и този дом измислен стана прах…
Затуй към всеки светъл чужд прозорец
издигам днеска погледа си ням
и радвам се, че вътре има хора -
дечица, смях, огнище има там!
Аз всяка чужда радост съм обсебил -
деца ли срещна - милвам с две ръце.
Светът е мой…Но ако те има тебе,
как пълно би било това сърце.
Дамян Дямянов
За всички очаквания - сами сме си виновни.
Такива като нас или остават завинаги заедно, или взаимно се унищожават…
Предавам ти короната си, дъще.
Преди да си я сложиш на главата
обаче, като майка аз съм длъжна,
със теб да поговоря за цената.
Най-важно е да знаеш, че в принцеса
не се превръщаш само по наследство.
Налага се и твоята намеса
за сбъдване на цялото вълшебство.
Пред стар човек водата се не гази,
на младия - ръката си подавай.
Богатството на друг да те не блазни!
Но по-добре и своето раздавай…
Усмивката е много важна, дъще!
Пред нея и най-злият се предава.
Добрата дума ще отвори къщи,
които никой не е посещавал.
Но своята глава сведеш ли ниско
пред завист, пред омраза и злорадство,
допуснеш ли двуличие наблизо -
ще падне като Троя твойто царство.
Короната в калта ще се търколи…
А втори път не може да я сложиш!
Дано обаче имаш силна воля
и цял живот достойно да я носиш!
Не е нужно човек да е много умен, за да е добър. Дори ми се струва, че е точно обратното.
Джон Стайнбек
Няма да ме загубиш никога - прошепна тя през тясната маска… А знаеш ли защо?! Защото никога не си искал да ме задържиш…
Ерих Мария Ремарк
Той нямаше нищо общо със света навън. Светът беше досаден, защото непрекъснато го принуждаваше да прави разни неща. Налагаше му се да плаща, да се усмихва, да е учтив. Да казва името си, да отговаря. Беше принуден да търпи, когато му пожелаваха добро утро, заговаряха го, въвличаха го в разговор. Искаха от него да се придържа към закони, наредби и правила за движение, да говори по телефона, да пише писма, да се съгласява и да отказва, да уговаря срещи… все отвратителни, досадни изисквания. Той искаше просто да живее и да се отдава на мислите си - защото мислите му бяха уникални и му доставяха наслада.
Сабине Тислер
Мислех, че съм те забравила и ти се върна обратно в живота ми, за да го срутиш отново. Успя за пореден път. Може да тръгваш…
Чърчил:
- Хм,българите ли? Че каква нация са те, щом още си честитят банята!
Един от българските преводачи:
- Да, сър, вярно е, че ние, българите, си честитим банята, но вие пък си честитите, когато спите с жените си!
Дадох ти втори шанс! Не защото заслужаваше, а за да се убедя, че когато си тръгна няма да съжалявам!