Цитати за личността
В тази категория има 2031 цитата, разпределени в 204 страници.
Една вечер бях в друг град. Сега, като се замисля май беше Чикаго и видях на уличното платно човек, който тичаше след една шапка, която вятърът бе духнал от нечия глава. В следващия момент една кола го блъсна. Разказвам ти това, защото ми се струва странно, как човек може да изгуби ВСИЧКО, докато преследва едно НИЩО…
Анди Андрюс
Извинете ме за лошото време. Не мога да огрея навсякъде.
Е щом ме питаш как съм, вече знаеш, че всеки ден воювам с бесове, победите отдавна не ме радват,
Разбра ли… аз съм дразнещо добре!
Петко Илиев
Дядо ми казваше, че всеки трябва да остави нещо след себе си, когато умре. Дете или книга, или картина, или къща, или стена, която е построил, или чифт обувки, които е изработил. Нещо, до което ръката ни се е докоснала по такъв начин, че да има къде да отиде душата ти, когато умреш. И когато хората погледнат дървото или цветето, които си посадил, ще те видят в тях.
Рей Бредбъри
Нещата не се променят. Човек просто променя начина, по който ги вижда, това е всичко.
Карлос Кастанеда
За тъмното в душата си ми разкажи…
За светлото – сама ще се досетя!
Къде погребваш мъртвите мечти
и трепетите тайни на сърцето;
къде оставяш другото си аз,
когато се усмихваш на подлеца,
къде таиш гнева си необязден
и храниш на омразата живеца…
За тъмното в душата си ми разкажи…
За болката, която те изгаря…
За спомена, от който ти горчи
и за кошмара, който се повтаря…
За грешките – човешките – и тези,
които само Господ ни прощава…
За стъпките ти по ръба на бездната
и за сълзите, в тъмното оставени…
За пътища с примамливи лица,
внезапно свършили във пустотата…
Накрая ми кажи за любовта
и вечната й сянка – самотата…
Как носиш туй, което ти тежи,
как с мъртвите любови се сбогуваш…
За тъмното в душата си ми разкажи –
и светлото сама ще дорисувам…
Казвате: има ли желание има и начин… тогава, защо дори и да има начин, вие нямате желание?
Дълбоки са очите ми. Дълбоки.
Умееш ли да плуваш, е въпроса?
До днес ако си газил само в локви,
нормално е да бъдеш паникьосан.
Потъва се, да знаеш, адски лесно,
когато ти изтръпват колената.
Премяташ крак ту в ляво, ту във дясно,
но въздухът не стига под водата.
Не искам да те плаша, но е важно
да кажа, че удавени са много!
Така че, ако мислиш, че е страшно,
недей да скачаш толкоз надълбоко.
С гьолове е осеяна земята –
в тях можеш да си шляпкаш до насита…
Те – смелите, се хвърлят във водата,
страхливите – дори и не опитват…
Големите ми страдания на тоя свят са били страданията на Хийтклиф и аз наблюдавах и чувствах всяко едно от тях още от самото начало. Великият смисъл на живота ми е той. Ако всичко друго загине, а той остане, аз пак бих продължавала да съществувам. Ако пък всичко друго остане, а той загине, вселената би станала страхотно чужда за мен и сякаш не бих била съставна част от нея. Любовта ми към Линтон е като листака на гората. Времето ще я промени - много добре съзнавам това, - тъй както зимата променя дърветата. Любовта ми към Хийтклиф наподобява вековечните скали под повърхността - извор на малка видима радост, но необходими. Нели, аз съм Хийтклиф! Той винаги е в мислите ми - не толкова като извор на радост, както и аз самата не винаги се радвам на себе си, а като част от самата мен. Затова да не си споменала вече за раздялата ни. Това е неосъществимо и…
Мъдростта на един ум не се измерва по струпаните от него знания, а по способността му да открива нови истини.