Цитати за личността
В тази категория има 2031 цитата, разпределени в 204 страници.
Забравата е онова, което обезсмисля любовта. Забравената любов е не съществувалата любов. Думи, изречени напразно. Докосване, което не оставя отпечатък. Мирис на парфюм, който ухае на нищо.
Отлагам да те забравя, понеже съм жена, която се е научила да обича и да съхрани способността да пази спомени. Спомените ни правят това, което сме. Бъдещите намерения никога не могат да бъдат сигурни.
Обичам те. Да, теб. Не се учудвай.
Вероятно с времето съм станала прекалено добра и усърдна в желанието да те запазя вътре в себе си. Там, където сънищата са по-красиви, а въображението е цветен калейдоскоп. Истинската жена трябва да умее да си въобразява. Така живее по – леко.
Мога да затворя очи и да видя ризата ти. Нея сигурно отдавна я няма или се вее на вятъра, метната на простора от друга жена. Но никой не може да ми отнеме възхитителната тъга по нея.
Най-добрите книги са онези, които могат да бъдат препрочитани. Останалите не струват. Само губят време.
Препрочитам мислено всеки ред от нашата история и това ме прави не само силна, но и ме обозначава в този объркан свят. Не се страхувай. Ще те помня вечно. Ще отлагам да те забравя до края.
Катерина Евро
Фактите не спират да съществуват само защото някой ги игнорира.
Олдъс Хъксли
Не оспорвай моето право да бъда различен…
Да говоря, да мисля, да пиша не съвсем като вас…
Аз не мога, не искам да бъда фалшив и безличен…
Нека имам в излишък и разум, и воля, и страст!
В моя ден са кръстосали шпаги човешки проблеми…
Наредени по график се нижат съдба до съдба!
Нямам право да бъда бездушен в тревожното време,
безучастно да гледам пожара на всяка душа!
Моят път повелява да бъда такъв…
Най-тъжната любов се свива в скута ми.
А аз я лъжа, че все още има смисъл.
Тя ще ми вярва няколко минути.
И после уморено ще притихне.
Познава те. И знае - не е вярно.
Безсмислено е всичко. Безнадеждно.
Една объркана сълза опарва
почти преглътнатия ѝ копнеж за нежност.
И тя заспива - крехка и ранима -
в напълно непотребните ми длани.
Кажи ми как да я оставя да си иде,
макар и двете да разбираме, че трябва…
Въображението е паралел на реалността с индивидуални характеристики. Дарява или с плодовете на интелекта, или с отровите на глупостта…
Колкото по възрастен и по мъдър става човек, толкова по-малко му се иска да си изяснява отношенията.
Иска му се просто да стане, да пожелае късмет …и да си тръгне.
Еньо обърна кончето и се впусна по нея, като викаше задавено и глупаво:
— Цвето, Цвето, чакай. Една дума искам само да ти кажа.
Само една дума. Прошка не ща… Само това искам да ти кажа, че живота без любов нищо не е. Лула тютюн не струва.
Елин Пелин
Човек, които дава не обеднява. Сърце, което обича не остарява.
Уважаеми бъдещ любим мой мъж,
който евентуално някога ще допусна до себе си, ама много евентуално…
Здравей. Как си? Предполагам, добре… защото още не ме познаваш. Няма нищо, де, и аз не те познавам, което не пречи да си изясним някои неща от сега, преди да е станало късно. Но първо, надявам се еволюцията да не те е подминала и да си надраснал събратята си поне с една идея. Конкретно в областта на взаимоотношенията. И да осъзнаваш, че след като са взаимоотношения, са някак си… взаимни. Имам предвид, че нещата някак си се случват двупосочно. Ако ти е трудно, най-добре хич да не се появяваш в живота ми и двамата да имаме пълноценни и напълно задоволителни отношения със самите себе си. Щото иначе - драма. А аз съм се надрамила достатъчно за тоя си живот. Ако все пак изгаряш от копнеж да се драматизираме взаимно, заповядай, ама в някой следващ живот. На тоя му изчерпах лимита.
Та - накратко: Ще искам от теб. Ще искам обичта ти, вниманието ти и… май това. Не е много, не мислиш ли? Но ако все пак смяташ, че не е редно да искам каквото и да е от теб… Ми на света по последни социологически данни има към милиард и половина мъже (в някаква приемлива възраст, имам предвид) от които не искам нищо. Вземи да се присъединиш към тях, най-добре. И да си останем непознати.
И да ти обясня бавно и внимателно - когато споделям с теб, не е защото си въобразявам, че си вълшебник и ще вземеш с едно помахване на вълшебната си пръчка да ми решиш проблема. Когато споделям с теб е защото те чувствам достатъчно близък, за да го направя. Дай си сметка за миг, че до преди да те срещна някак съм оцеляла (о, чудо!) и не ти си ми решавал проблемите или каквото и да е. Та, не смятам това да се променя занапред. Най-малкото защото съм от типа хора, които предпочитат да направят всичко сами, за да са сигурни, че е направено както трябва. Не, че те подценявам, просто умея да разчитам на себе си.
Виждаш ли колко е простичко всичко…
Хайде, събирай сили да го осмислиш и евентуално разбереш и ако решиш - заповядай в живота ми. Пък оттам насетне аз ще мисля ще те пусна ли, или не.
Но ако те пусна… моля те, моля те, моля те… не бъди грешка (отново).
От днес със мен във нощи ще посрещаш -
тъгата, радостта, копнежи, вяра…
Навън дано Любими, не поглеждаш,
аз зная, че на прага спи раздялата.
А тя е сладка. В сочната й гръд
полюшват се узрели плодовете,
но ти до мен ще спиш – във моя скут,
а аз ще меря шпаги с бесовете й.
В съня ти на раздялата дъхът -
голгота ще ти е в разпети петък,
олтар ще бъде входната врата,
венецът ти - предателски тепета.
Но ти заспи, заспи и мен сънувай.
Вратите залости, съдбата скрий -
във топлите завивки на сърцето ми.
Опита ли да влезе - я убий!.