Цитати за личността
В тази категория има 2031 цитата, разпределени в 204 страници.
Един грешник, който съзнава, че отива надолу… Той казва:
-Потъвам, моля, помогнете ми.
Той съзнава, че потъва, че отива някъде и казва:
- Ако няма кой да ми помогне, с мене всичко ще се свърши.
Достатъчно е на този човек да му се каже една дума или един тон да чуе, и съзнанието му да почне да се подига. Той казва:
- Благодаря, че ме избавихте от това потъване.
Светът не се нуждае толкова от материални блага, колкото от онова духовно общение, от онези духовни отношения, които липсват между хората.
Петър Дънов
Тъй като ти си важен, всичко, което правиш е важно. Всеки пък, когато простиш, Вселената се променя, всеки път, когато протегнеш ръка и докоснеш нечие сърце или нечий живот, светът се променя. С всяка добрина и с всеки акт на милосърдие моите цели са постигнати. И нищо вече няма да е същото…
Уилям Пол Йънг
Всеки, който пресича пътя ни има послание за нас. В противен случай той щеше да поеме по друг път, или да напусне по-рано или по-късно. Фактът, че този човек е тук означава, че той е тук по някаква причина.
Джеймс Редфийлд
Ако не знаеш, кое е твоето пристанище, за теб попътен вятър няма.
Сенека
МАМО! -
пропищя дете на двора.
И всички майки по света
като птици разтревожени
разтвориха крилата
на прозорците,
накацаха терасите
и "не е моето" си казаха.
Но майчиното в тях не мирна.
И те със погледи промиха
коленцето разцъфнало,
раненото превързаха,
ужиленото поуспокоиха
и пуснаха по дреха на премръзналото,
усмивка - на самотното,
на всичките въпроси дадоха по отговор -
така, съвсем по майчински.
Което ще рече: по детски. Но почти.
Щом къщите затвориха уплашени очи,
навън светът се върна най-послушно към играта си -
погален и щастлив.
Любовта е за двама, но винаги се намира една глупачка която не знае да брои!…
Мозъкът е мускул, който може да помести света.
Стивън Кинг
Изтрих те с двойна гума от сърцето си
като ненужна правописна грешка.
Но скъса се хартията там, гдето ти
оставила бе нещо страшно тежко.
През дупката днес духа само вятърът.
Да, вятърът на зла обида духа.
О колко ли е скъсана душата ти,
изтрила толкоз образи! Тя, куха,
навярно зее накъде дълбоко в теб
(ако изобщо още съществува)!
Обидно е! И грозно и жестоко е
с такива думи с теб да се сбогуваме.
Със теб - мечтата, любовта, утехата,
която сам създадох в свойте нощи.
Но ти бе само на мечтата дрехата.
А със самата нея - нищо общо…
Изтрих те от душата си. Завинаги!
Но само теб - пародия на обич.
Оназ, Мечтата жива, неизстинала,
остава да върви пред мен. До гроба.
Мъдростта е умението да разбереш кога трябва да спреш!
Забраненият плод е забранен само за тeзи, които не се осмеляват да опитат вкуса му.
Силвия Кристъл