Цитати за личността
В тази категория има 2031 цитата, разпределени в 204 страници.
Но нещата рядко са толкова проси, колкото изглеждат. И ние всички знаем това… Точно както знаем, че ако смесим черно и бяло получаваме сиво. И при това различни нюанси на сивото!
Кое е правилно? Това, което е останало, след като объркате всичко.
Робин Уилямс
Честно, аз нямам нужда от някой, който вижда доброто в мен. Аз имам нужда от някой, който вижда лошото и все още ме иска!
Аз не ревнувам бившите си, защото родителите ми винаги са ме учили да давам старите си играчки на по-нещастните хора!
Хората, които не са готови да дадат частица от себе си, няма как да получат частица от друг.
Момичето стоеше настрани.
Тя нямаше какво да му предложи.
Не беше със накъдрени коси.
Дори забрави малко грим да сложи.
Не носеше дълбоко деколте.
Не носеше полупрозрачна рокля.
Във шепите си стискаше сърце…
Засрами се. Почувства се виновна,
задето бе повярвала от раз
във приказки за малките дечица.
Че може да разпали в него страст
единствено с това, че го обича.
А ето - той дори не я видя,
прехласнал се по ложите с принцеси.
Принцесите… така им завидя,
задето тъй му бяха интересни.
Момичето порасна. Но и днес
единствено сърцето си предлага.
Но не на теб. Не чакай като пес -
коричка хляб. На принц не му приляга!
Топли следи
На думите ти топлите следи
оставиха в сърцето ми пътека.
Пътека, от която не боли,
и даже ми е някак много леко.
И мисля си, че мога да летя
с крилете дето ти сега ми даде.
Вълшебно ми е. Виждам го света
какъвто само тайно съм мечтала.
И няма в мене ни един въпрос
от който да не мога да заспивам.
Дори изчезна вечното "Защо?"
на топлите ти думи по следите.
Не говори… не питай нищо,
душата ми в очите ти е скрита…
Сърцето ми със обич е богато
и твое само…
Повече не искай.
Не говори, а погледни ръката…
ръцете…те най- истински говорят -
на дланите чертала е съдбата
пътеките ни …
Повече не може .
Не питай нищо, погледни очите…
Сегашното във тях се отразява…
Приемаш ли тъгата и звездите,
за тебе само…
Повече не трябва.
Понякога това, което за останалият свят е грешка, за теб може да е единственият момент, в който си живял истински!
За да приемем от Слънцето това, което то дава, трябва да имаме отношение към него – не само като към физическо тяло, но и към Съществата, които го населяват, и да се свържем с тяхното съзнание. Ако човек една цяла година, ден след ден, непрекъснато посреща зазоряването и изгрева така, както трябва, независимо от това дали времето е ясно, облачно, дъждовно или с виелици и бури, той може да стане гениален.
Петър Дънов