Цитати за истината
В тази категория има 296 цитата, разпределени в 30 страници.
ЗАПОМНЕТЕ, ОТДЕЛЯЙТЕ ПОВЕЧЕ ВРЕМЕ НА ТЕЗИ, КОИТО ОБИЧАТЕ, ЗАЩОТО ТЕ НЕ СА ДО ВАС ЗАВИНАГИ. ЗАПОМНЕТЕ, КАЖЕТЕ БЛАГА ДУМА НА Т0ЗИ,КОЙТО ВИ ГЛЕДА ОТДОЛУ НАГОРЕ С ВЪЗХИЩЕНИЕ, ЗАЩОТО ТОВА МАЛКО СЪЩЕСТВО СКОРО ЩЕ ПОРАСНЕ И НЯМА ДА Е ВЕЧЕ ДО ВАС. ЗАПОМНЕТЕ И ГОРЕЩО ПРЕГЪРНЕТЕ ЧОВЕКАДО СЕБЕСИ, ЗАЩОТО ТОВА Е ЕДИНСТВЕНОТО СЪКРОВИЩЕ, КОЕТО МОЖЕТЕ ДА ДАДЕТЕ ОТ СЪРЦЕТО СИ И НЕ СТРУВА НИТО СТОТИНКА. ЗАПОМНЕТЕ, КАЗВАЙТЕ "ОБИЧАМ ТЕ" НА ЛЮБИМИТЕ СИ, НО НАЙ-ВЕЧЕ НАИСТИНА ГО МИСЛЕТЕ. ЦЕЛУВКА И ПРЕГРЪДКА МОГАТ ДА ПОПРАВЯТ ВСЯКА ЗЛИНА, КОГАТО ИДАВАТ ОТ СЪРЦЕТО. ЗАПОМНЕТЕ, ДРЪЖТЕ СЕ ЗА РЪЦЕ И ЦЕНЕТЕ МОМЕНТИТЕ, КОГАТО СТЕ ЗАЕДНО. ЗАЩОТО ЕДИН ДЕН ТОЗИ ЧОВЕК НЯМА ДА Е ДО ВАС!
ОТДЕЛЕТЕ ВРЕМЕ ДА СЕ ОБИЧАТЕ, НАМЕРЕТЕ ВРЕМЕ ДА СИ ГОВОРИТЕ И НАМЕРЕТЕ ВРЕМЕ ДА СПОДЕЛЯТЕ ВСИЧКО, КОЕТО ИМАТЕ ДА СИ КАЖЕТЕ.ЗАЩОТО ЖИВОТЪТ НЕ СЕ МЕРИ С БРОЯ НА ВДИШВАНИЯ, КОИТО ПРАВИМ, А С МОМЕНТИТЕ, КОИТО СПИРАТ ДЪХА НИ !
Истината е тази която освобождава, а не усилията за да си свободен.
За истината,че сумата от ъглите на 3-ъгълника е равна на 180 градуса би се проливала кръв,ако тя засягаше нечии интереси.
ЕДНА ИСТИНА ПРАВИ ЧОВЕКА СПОКОЕН,
ЕДИН СПОМЕН ПРАВИ ЧОВЕКА ЩАСТЛИВ.
Истината е като светлина в гъста мъгла.
И песните са за това да те измъкнат от истината за да разбереш че си човек.
Закъснялата истина не може да стопли никого!!!
Поставяме на хората етикети и водим войни заради тях. Ако наистина желаем хармония, трябва да преодолеем етикетите.
... Можеш да избягаш от някого, от когото те е страх, можеш да се опиташ да се бориш срещу някого, когото мразиш. ... Но когато обичаш този, който те убива, нямаш избор. Как би могъл да избягаш, да се биеш, щом ако го направиш, това би наранило този, когото обичаш? Ако животът ти е всичко, което можеш да дадеш на този, когото обичаш, как би могъл да не го дадеш?
Ако е някой, когото наистина обичаш?
ИЛЮЗИЯ ОТ МЪЖКИ РОД
SMS*23*05*23.50 Пълнолуние
(Рожденият ми ден)
Защо в свят с илюзии живея?
Изпълнен с впечатления емоция и тръпка.
Даже си мислят някои, че не съм добре.
Опитват се да ми съчувстват.
Упрекват ме, че фантазирам.
Невъзможното избирам, но те не ме разбират.
С какво илюзията привлича?
Навярно в нея има кой да ме обича!
Врата към рая – лъжлива грешка.
Нежност, обич топлина.
Липсва ми това, не мога да го отрека.
Кара ме да се подценявам. Такава не се познавам.
Често правя си оценка, дисекция душевна.
Образи рисувам, в музика ги вплитам.
Пиеса режисирам, герои с имена наричам.
Разговарям, изненадвам, често предизвиквам.
Дали човека вниманието ми заслужава.
Дали разбира, дали ме впечатлява?
На психология си играя, понякога се доверявам.
За това грешки правя, а после страдам.
О, мъжо, в крачка си, не ме лъжи.
Аз разбирам, илюзия си ти!
Харесва ми това. Ти ме развълнува.
Минава време час, два, образа ти избледнява.
На илюзията какво и трябва, тя е гладна.
Покани я в ресторанта, може в истина
да се превърнеш, само ако я нахраниш.
Човека е галантен чар пламък в очи,
усмивка. Професията задължава,
на ниво поставя, той ме отличава.
Светът е пълен със артисти,
признание очакват, да им ръкопляскам.
Поглед топъл, излъчва мекота,
вълнува ме нотката в гласа.
Начало..., и илюзията става.
Действието започва с изненада.
Сега ми дай това, което искам,
аз ще ръкопляскам.. Ще го изживея.
Каква гротеска, пари омая – значение няма.
Илюзията мъжка ще я призова, за да се посмея.
А може би след време от нея и ще плача.
Какво остава – да не мисля, да не чувствам,
да не преигравам, само да се забавлявам.
Но аз не мога илюзията да не уважавам.
Нали чрез нея чувствам и обичам.