Цитати за душата
В тази категория има 766 цитата, разпределени в 77 страници.
има любов и тя е като звън в душата
Да, самотна съм сега!Докого!Отива да печели,оставя ме сама - с деца.Добре,че имам поне тяхните сърчица с ноща.Защото тържна и празна е моята душа,като нямате до мен сега.Крепиме крехка надежда за края на тългата самота.Но самотна съм сега.Хей, събудете се деца,прогонете тази самота, да изгрее слънце и в моята душа.
Деца! Искаме ги, чакаме ги - обичаме ги.Но понякога къде оставаме майките?Сълза! Поглеждат те,целуват те, прегръщат те и - ето къде е майката,душата ти пее.Това са моите деца,знам,че лекуват нашите сърца сплетени.
Сладко, но тъжно
като гневно море
е моето сърце
Пак се подхлъзнах
по твърдия лед
отново не дръзнах
да потърся теб.
Вече не вярвам,
че някъде те има
лети пак гарван
над мене и зима
той предвещава,
зима ще сковава
моята душа,
люта и зла,
необяснимо тежка.
"Тъмнината в душата"
Ще си починем когато починем, и ще забравим за тъгата, когато в мъглата се затули тъмнината. И когато се загубим и неще се пробудим, ще видим светлината в края на мъглата , то едва тогава ще забравим и завеки изоставим тъмнината в тъмата и тъгата в душата ще се слее със светлината.
Отговори ми ти Съдба- защо измъчваш изтерзаната душа? Защо ме обричаш на таз самота ? Защо обърна гръб и ме остави сама ? Искам само капка от това , което изпитва човек в любовта . Искам само капка от нежноста , искам само капка от обичта . Много ли искам от теб - Съдба ? Отговори , не ме мъчи така . А ти какво ми даде ? Безкрайна болка и тъга и в сърцето ми голяма празнота . Стига ми сълзи , в нощи в които не спа . Стига ми балади с които да запълвам празнота . Стига, всичко в мен да крещи от болка и тъга . Стига ... Уморих се ве4е от това . Защо така жестока си - С ъ д б а ???
живей с усмивка на уста,
живей с доброта на душа,
махни на неприятности с ръка,
ВЯРВАЙ ! и върви напред така
вярата е нещо ценно,
запомни от мен ти това,
този , който вярва
постига много неща.
Отчаяна от живота и съдбата,
с изтерзаната душа,
паднах долу...на земята
и просто исках да умра.
Не исках този свят
с вечна болка и тъга,
не исках този свят
с омраза и лъжа.
Не исках да живея аз така,
с моята самотната душа.
Но...
Нещо изведнъж се промени,
във очите ми спряха сълзи.
Изправих се гордо,
станах на крака,
на пук на моята изтерзаната душа.
Станах...
погледнах напред към света,
и чрез моята сила на мисълта
ще стъпя здраво на крака,
ще гледам живота от друга страна,
ще бъда крепка и силна жена,
със моята сила на мисълта.
РАВНОСМЕТКА Срадах,молих се,унижавах се, променях се,преоткривах се,раздавах себе си за малко обич плесници получавах но ...продължавах вярвах в измамата -ЛЮБОВ.Приемах смело всеки удар...лъжа и фалш...Прощавах.Исках малко.Виновна бях.Отдавах се.Поругавана бях.За себе си не мислех...Търсех човека у човека...А у мен никой нищо не откри.Душата си оголих на показ я изложих.Плесницата не усетих,а беше силна...сърцето кървава сълза отрони...Лъжа и фалш,промяна никаква.Падах.Ставах.Продължавах напред...До кога...?До къде...???
Верни са не които говорят според душата ти, а които се противят на неверните ти думи. Изократ