Цитати за душата
В тази категория има 766 цитата, разпределени в 77 страници.
ЛЮБОВ, ОМАЯНА В МИСТИКА
SMS*31*12*16.25
Състояние на усещане, копнежи и желания.
Излъчваш магнетизъм, а всичко има си последствия.
Стремежа окрилен е, безумно времето на обожание.
Прелитаща мечта си, аз в плен на плътското желание.
Години мигове преследване.
Кой ловец, кой жертва е? Една и съща роля.
Омайна мистика с надежда истинска.
Ползата – надбягвам се с разума.
Спокойствие неискано, заблудата е искрена.
Обичам мигновените реакции.
И детското запазено в тебе.
Превъзходен екземпляр си.
Демонстриращ власт и територия.
Изваяно е мъжкото ти самочувствие.
Чуй нежен призив, звучи мелодия.
Душа в музика потънала.
Песента ми, словесната прелюдия.
Кое избираш?
Воя на разгонено животно или мелодия от славея?
Възбуждам твоето харесване за кратко.
Потичат кръв и сокове.
Уж темата изчерпва се, а няма свършване.
Образ заслепен, очи затворени.
Погубваш тялото, душата ми.
ЛЮБОВ ОМАЯНА В МИСТИКА.
А там в далечината усмихва се,
тайнството на твоето привличане.
МЪЖКО ТЯЛО
SMS*07*09*13.30
Аз пиша тези редове с преплитащи се чувства.
Очакваното нещо, което може да се случи,
не ангажиращо и нежно.
С което бих желала да можеш да ме усетиш.
Навярно мога и да те подразня.
Но аз не зная твоите нужди,
а ти не изразяваш ги пред мене.
Не даваш и частичка от личния си въздух.
Аз искам да усетя твоя аромат на
МЪЖКО ТЯЛО!
Често тази картина е в мене.
Стоя прозореца отворен.
Гледам небето тъмно. Търся една звезда.
Зад мене стъпки, плавна извивка в кръста,
твоите ръце по нея.
Галиш ти гръдта ми. Прилепваш се зад мене.
Усещам как кожата настръхва и се свива.
Надигаща се топлина, която те облива.
Положена глава, косата ти на моето рамо.
Излъчване на чувство.
Енергия, с която те заливам.
Любимите трапчинки,
отдръпвам се и нежна мекота
върху твърдите ти устни.
Целувам те парещо и дълго.
Дъхът ти спира, аз съм го отнела.
Сега е моето време, това, което друг
не може да направи без моите ръце,
без чувството, което аз излъчвам.
Тръпки, усещаш как тялото се стяга.
Разкопчавам ризата ти бавно,
устните са на разходка.
Бадемовата кожа езика ми докосва.
Устата ми потръпва.
Обичам извивчиците малки
на мускулите здрави.
Надолу към онази вдлъбнатина.
Изпълване с език, лек гъдел.
ТОКОВ УДАР В СЛАБИНИТЕ.
Ръце провлечени по стегнатия таз.
Разкопчавам бавно, косъмчета нежни.
Усещам твърдина, обхващам с устни.
Едва чути думи: НАПРАВИ ГО!
Коленете на земята и твоята ръка разрошва ми косата.
ОПИТВАМ ТИ ВКУСА И АРОМАТА.
Щастийце неземно, не искам в момента
да ме обладаваш, а да се насладя на
МЪЖКОТО ТИ ТЯЛО.
АЗ ДИВОТО СЪМ В ЖЕНАТА.
Някой ще го нарекат с дума проста,
аз ще кажа: ТРЪПКА.
ПоСВЕТЕНО!
ДОКОСНИ МЕ
SMS*15*12*21.40
Виж кожата прекрасна, трептящо тяло.
Докосни ме! Аз те желая!
Потопи се в забрава, отпусни се в омая.
Проблем ли съм? Справи се.
Изправи се пред проблема.
Когато чакаш, губиш.
Докосни ме! Ти си върхът!
Реши се. Аз ти се прекланям.
Не ти се подчинявам.
Избрах теб, ти си моят идол.
Кое е важно?
Да вземаш или да даваш.
Моите мечти ще бъдат твоите желания.
Докосни ме!
Имам цел, това е живота с тебе.
Кое е свято? Кое е оргазъм?
Не обичам болката, бягам от нея.
Не ми я причинявай.
Ти вземи твоето, аз моето.
Печелившите карти са в нас.
Ще бъдем заедно, нали?
Обичай ме, или ме мрази.
Докосвай ме и ме отблъсквай.
Нуждая се от теб. Всичко е глупост.
Аз правя глупости.
Гола е моята душа, това е същността.
Покажи какъв е моя идол.
Ти ще се справиш, никакви ограничения.
Нощта деня погубва.
Аз съм шпионин в къщата на любовта.
Ще те погубя ли?... Не!
Само липсата на любов погубва.
Ние не сме заедно, врагове ли сме?
Не ме мъчи, каква е моята вина?
Каква е моята цена?
Ако не приемеш предизвикателството –
Върви си! Излез от моя живот.
Забрави, че ме има.
Какво ще правиш после?
Винаги ще търсиш и ще бягаш.
Ти можеш само да взимаш.
Няма страст, няма чувства.
Какво постигна? Слава, пари, имот.
Какво загуби? Нямаш мен,
значи нямаш нищо.
Аз плача, ти се смееш.
Ти мразиш, аз обичам.
Ти обичаш, аз мразя.
Мислиш, че ме познаваш?
Мисля, че те познавам.
Не, ние сме непознати.
Докосни ме! Намери ме!
На какво си способен? Сам не знаеш.
Нека те науча, научи мен.
Ти си земята, аз съм въздуха.
Ние сме вселена.
Неизвестна, неповторима и безкрайна.
Всичко ти казах, няма докосване.
Не чувстваш, не успях, не те научих.
Победи ме. Спечели, какво?
Разочарована съм – Господи, ти ме наказа.
Аз те избрах, така се наказах.
Обичам само теб. Ти нямаш душа.
Ти си празен. Докосни ме!
Искам те, искам те за много.
Аз не мога да те владея,
не искам да те деля.
Като дрога си за мен.
Да се откажа ли? Ще се спася ли?
Докосни ме. Ти си мъжът.
Аз няма да го направя.
Страхувам се от теб.
Обиди ме, пренебрегна ме.
Аз горя, ти тлееш.
Искам да живея.
Дай ми живот.
Докосни ме!
Когото навън завали и капките мият листата си мисля за теб когато заедно седяхме под дъжда!За водата която миеше лицата ни изтръпнали от усмивки!Сега теб те няма и душата ми е толкова празна,къде е слънцето,което изгряваше след дъжда-вече го няма, не го въждам ослепях, не знам къде си, къде изчезна смехът ти,онзи смях които ехтеше навсякъде! Няма го и с него си отидох и аз!!!
Прекалено много изстрадах, прекалено много сълзи пролях, душата си в окови оковах, а сърцето си на безразличие осъдих. Станах безсърдечна куч*а и нищо не може да ме нарани, само сълза предателка по бузата ми се търкаля и разкрива мойта душевна самота; но не плача за теб - не мисли, че ще ти окажа тази чест, плача за безвъзвратно изгубеното си АЗ, за онова момиче, което бях - лъчезарна, щастлива и дори малко дива. Сега съм просто развалина насред света; забравила съм каква съм била... Пулсът ми вече не се ускорява, кръвта ми не кипи, не усещам пеперуди в стомаха си, единственото, което чувствам са раните, които болят...
Тихо пристъпвам,
но не се отдръпвам.
Плахо мечтая,
тебе желая.
Само тебе обичам,
но до последно отричам.
Искам да си до мен
всяка нощ, всеки ден.
Но раната боли,
сърцето ми кърви.
Твоето предателство не мога да забравя,
в сълзите си се давя.
Душата ми гори,
но ти не знеш, нали?
Искам да те мразя,
но спомена за тебе пазя.
Отиди си, замини си, остави ме,
ти вече победи ме...
Любовта е за мене измама,
животът пък - кървава драма.
Да съм вярна за мен е отживелица,
а душата ми е снежна виелица.
Какво е тръпка аз не зная,
и дали съм нужна някому все ми е тая.
Спокойствие мрачно в мене има,
а от очите ми полъхва зима.
Дружба и приятелство с любимия за мен са прищявки излишни,
а устата ми изрича само думи гневни, неприлични.
Звярът - отървал се е от болката да бъде човек,
но това ли е единственият лек?
Знам само, че преди щастлива с тебе бях
и в трудни моменти гордо до тебе стоях.
И дойде онзи съдбовен ден,
в който ти реши да си отидеш от мен.
Тогава сърцето ми може би за миг е спряло,
и отново всички болки за теб е преживяло.
И след този кратък миг
излетя от мене моята душа със вик.
Сега съм само външна красота,
а отвътре съм черна празнота.
Благодарение на тебе съм така,
надявам се доволен да си ти сега...
Всеки може да бъде велик... , защото всеки може да прави услуги.
За това не е необходимо непременно да си завършил колеж.
Не е нужно и да можеш правилно да съгласуваш подлога и сказуемото.
Имаш нужда само от сърце , пълно с милосърдие.
От душа , направлявана от любов.
Медитацията
Медитацията променя нашето ограничено съзнание, наречено "телесно съзнание" в
разширено такова, познато като "духовно осъзнаване". В "телесното съзнание" ние
сме забравили нашата божественост. В "духовното съзнание", ние чувстваме че се
разграничаваме от тялото - ние живеем в него, но не сме тялото си. На този етап,
душата казва с убеждение: Аз съм форма на мира, любовта, силата и благоденствието
Когато тази опитност за нас стане силна, ние преставаме да казваме "Аз съм тъжен,
чувствам се ядосан, аз съм обезпокоен".
Две недели има откак,е във гроба,
умря ненадейно кат вадеше боба:
злочестата баба!Тя вече е прах ,
но име и още разпръсква страх.
Над мъртвата котка проклета прескочи,
кога бе простряна на деорските плочи,
душата и ноштем се скита без мир
по друми,по гроба и тя стана ВАПИР.
Какви не истории ужасни се чуха!
Тоз видел вапиря над кулата глуха,
друг срещнал го нощем при "черния пън",
а някои дайе мачкал на сън.
Недей ходи,Янко,на кулата пуста,там гроба
на близо стърчи.Невярваи ти мале на хорската уста:
кой Радка ще срещне?
Ех мале мълчи!
И ритна подсвирна след нощната дрямка
и скокна накрая:там месеца грей и кулата
хвърля грамадна си сянка,но нищо из друма
се ощ не чернеи.
"По-харно от жърха и качва се смело през
пролазът тъмни на горната площ,пред него полето
задрямало цело
и нищо не буди дълбоката нощ.
И дълго тои взира се татак в полето ;
а месеца гледа кат жив от небето...
Полунощ а Янко трепери бледней,той
своята сянка да види не смей...
Внезапно кръвта му замръзва в жили!
Той гледа:пред него се бабата хили,
главата и се люшка,ръцете и висят
от цялото и тяловей УЖАС и СМЪРТ.
Тя хили се иде,тои мълком отстъпа
тя ръце простира,тои бледен се дърпа:
вторачил е очи,ни жив , ни умрял
в умрялата баба,кат смърт прежълтял.
И гонят се мълком по месчина двама
по самите крайща на страшната яма...
За вчас той изчезна:глух шум долетя
и върха на кулата пак упостя.
И ето защо днес една клета майка
в събота ходи на гроба да вайка,
а нощтем когато луната изгрее,
над кулата казват,СЕ НЕЩО ЧЕРНЕЙ.
"В тъмното"
Седя в тъмното сама -
сама със моййта празнота.
В тази черна утроба
ражда се дяволска злоба.
В тъмното - седя сред ненавист безкрайна,
а душата ми черна - избяга от мене незнайна.
От очите ми капе леден кристал,
но щом падне в тъмното се превръща на кал.
В тъмното - сърцето ми нека тебе презре,
неспокойно и черно нека после умре.
Защото аз вярвах, че таиш към мен искрена любов
и че за мен си на всичко готов.
... Но нека - в тъмното - сама да седя
и на тъмнината да се насладя.
Нека в тъмното сама да избера
кой път да извървя.
В мрака чезне красотата сива,
в мрака тя бавно загива.
Този леден град
осеян със разврат -
нека сама да пребродя в нощта,
нека да изгубя мощта.
Нека после - в тъмното - да приседна уморена
и да усетя кръвта си - сломена.
Нека в тъмното да стана зловеща
и в мрака - черен демон да ме посреща.
И тогаз като черен роб
нека да отпусна тялото си в някой гроб.
И нека - в тъмното - червеите в мене да се впият
и последната ми капка кръв нека да изпият.
И тогаз - в тъмното - със грозна усмивка
ще заспя във вечна почивка...