Цитати за душата
В тази категория има 766 цитата, разпределени в 77 страници.
Ако трябва да анализираме живота,ще бъде трудно,защото той има много гледни точки,толкова колкото са и човешките души,
една от които е моята.Моята душа го разбира така:
На първо място ,живота ти е даден от Господ само заради това трябва да го изживееш,независимо от трудностите които ти предла
га и чувствата които изпитваш.Вярвам че любовта във всичките и измерения ,ще спаси света,колкото и банално да звучи това аз
вярвам в това.Вярата е другото више чувсто в човека.Тя прави чудеса,които нямат логическо обяснение в нашия жесток и материа
лен живот.Силата на ума е това което те кара да вървиш напред,да прескачаш препятствията които са част от испитанието нарече
но живот.Слабостите са заложени в човека за да се научи да се бори с тях.Колкото и сладости толкова и болка ти предлага живо
та.Истината е тази ,че ние сме тука за да се научим да се справяме с тези изпитания.Трябва да повярваме ,че сме създадени с
тази цел да възцари мира и любовта на тази земя.
Съжалявам,че реалноста която ние хората създадохме е друга...
Болката и жестокоста са големи,хората са осверипели,злобата и зависта са ги превзели.Надеждата остава ,но не помага и въпре
ки това ние нетрябва да се предаваме,заради целта си, в противен случай обричаме човечеството на сигурна гибел.
НИЕ трябва да говорим,да говорим за да бъдем чути.Премълчаването на проблема води до друг проблем и така до непоправимото.
ГОСПОД ни даде своите закони за да ни предпази ,ние ги нарушихме и сега се чудим как да намерим пътя към щастието ,което
сами си отнехме.
Трябва да вярваме в доброто и да се борим за него за да заличим злото.
ВЯРА
Колко е красиво навън,
слънчев лъч ме събуди от сън.
Отворих очи,пресъхнали от сълзи.
С нова вяра,се изправих права.
Погледнах в небето
и осетих сърцето,
как лудо бие
и от никой некрие,
че готово е то,
да се бори от зло.
Искам сега,
да убия гнева,
погубващ душата,
с острие в ръката.
Да вървя напред,
и да търся навред,
щастие и сила,и
ангелска закрила.
Тази вяра,
в мен огрява,
пътища нови,
за живота готови!
Животът е необикновено хубав, ако човек не се страхува от него и го приеме с открита душа
О..., MY LOVE!
(На песента на Крис де Бърг)
SMS 14*04*14.20
Сълзите си трия, питието пия.
Облаци от дим. Мисли, като поход в Рим.
Буря в душата. Сладка е мечтата.
Тъжна – самотата.
Дръж се!
Чувствата преливат, на талази идват,
понякога убиват.
Мислите отхвърлям, но прокрадва се една,
отровна стрела.
Сърцето ми разбива, болка причинява,
зараза разпространява.
Студ по мен пълзи,
лед сърцето ми смразява.
СИЛА НЕ МИ ОСТАНА.
ЩЕ СЕ СПРАВЯ
СЛАБОСТ
SMS 13*02*24.30 (По нощите)
На теб по повод празника на Свети Валентин
Защо не мога с чувството си да се справя,
като в онзи първи ден, когато те видях,
дъха ми секна.
Видения, красиви мисли,
болка и разкъсващата мъка.
Умът ми трескаво прелива.
Устата ми проклина, душата ми умира.
Денят на любовта – реалността я няма.
Това е моя празник.
Шептя: не го обичам.
А всъщност, само теб обичам.
Аз съм приключение живот,
желание и страст и винаги ще бъда.
Усмивката за утрешния ден недей отлага.
Дарявай ме с нея, аз мога силно да обичам.
Потъвам в целувки нежни.
В прегръдка от порочни мисли,
облечена в одежди от греховни страсти
и моето сърце, което търси ласки.
Искам и си го представям... Така го изживявам.
ПРИКАЗКА ЗА ПЕСЕНТА
И СПОМЕНА
SMS*18.12*4.50
Живяла на света чаровна песен.
Лутайки се по житейските пътеки,
влюбила се в спомена известен…
Флиртувала с него песента.
Молила го да я избере.
Чувства ще ти подаря.
Ще те заведа в приказна страна.
Ще те съживя.
Ще те извися.
Място в човешката душа
ще ти отредя.
С цветя от мисли и слова
рисувала го тя.
Обичала го песента
с душевна красота.
Тя остаря,
но жив споменът за нея
остава на света.
СЛАДЪК ГРЯХ
SMS * 23*12*19.10
Ваната е пълна, нежна е водата.
Диска се върти, музика звучи.
Очи притварям и си представям.
Глътка и цигара, не мога пак нещастна да стана.
Стая, полумрак, телефон и грях.
Гласа ти да го чуя, глупост е това.
ЧУВСТВО – ПОТИСНАТО,
ЧАРОВНО, ГЛАДНО, СИЛНО, СЛОЖНО.
Не мога да се променя. Няма как, себе си да победя.
Не можеш ли да ме понасяш?
Можеш ли да ме поискаш?
Искаш ли да ти простя?
Обичам те сега.
Виж взора влажен. Какъв е резултата?
Нима не те вълнувам?
Изблик в душата – образ невъзможен. Реална самотата.
Вдигни сърцето от олтара, подръж го в ръката.
Усещане за трепет.
Плътта се съживява разцъфва красотата.Търси я в душата.
Безбрежна синевата, отвлечени нещата,
за хора егоисти.
Поставила е пречки коварната съдба.
Развихряла е страсти, в човешката душа.
Усещам сладостта от „грешната”игра.
Продажен свят обвит в мрак.
И само две звезди сами на небосвода.
Кралица съм в нощта и мога всичко.
НЕСИГУРНО-СВОБОДНО,
БОЛЕЗНЕНО и СКРИТО.
НЕЗАЗУМНО, БЕЗУСЛОВНО.
МОИ СЛАДЪК ГРЯХ !!!
НЕЩО КАТО СЪН -
НЕЩО КАТО УСЕЩАНЕ
(Вечният SMS)
Когато тъмнината падне и скрие срама в очите.
И трепета на телата ни.
Когато, някъде там, между РЕАЛНОСТТА и МЕЧТАТА.
Желанието и нахлуващото чувство,
което кара кожата да потръпва.
Тогава идва усещането за близост.
Без думи, без срам, само нещо преливащо и силно,
нежно и сладко, неповторимо и само НАШЕ.
Тогава усещам твоето лице да гали моето.
Докосвам с език устните ти, отдръпвам се.
Целувам тези ъгълчета извити нагоре в лека усмивка,
потръпвам и се отдалечавам в тъмнината.
МИГ или ВЕЧНОСТ?
И ти се устремяваш към мен,
нежен и силен и това, което не мога да опиша с думи,
защото думите са недостатъчни в този момент.
ИЗПИТВАМ нещо, което свързва усещане и чувство,
трепет и желание, наслада.
Какво е то?
Разливащо се навсякъде, в и около нас.
Тогава душите се сливат.
Телата се докосват и усещам всяко потрепване на кожата ти, усещам душата ти. УСЕЩАМ ТЕ. Няма нищо, освен АЗ и ТИ.
И зашеметяващото желание да ти дам всичко,
което имам на света.
А ти ми казваш тези забранени думи: Обичам те!
И ми отдаваш това неповторимо чувство и усещане само за МЕН. Искам да съхраня за НАС, завинаги този миг,
ТАЗИ МЕЧТА.
РАЗОЧАРОВА МЕ
SMS*7*06*2008*19.10
Мислите ми тъжни.
Звезди разсипани по небосвода.
Опитвам се да ги събера.
Едни блестят, а други с ръбове са остри.
Подобия на истина в главата.
Създадени от хаоса на смесените чувства
и обида в ярки краски. Прокраднала се в мене.
За ценностите индивидуални в душата на човека.
Обвита съм в мисли, с усещане за неизбежност.
Питам се:
Защо избираш да обичаш
принципа безчувствен и интереса?
Не съществуват ценности морални облечени в непроменимост.
Не съществуват принципи за всички.
Ценно е това, което задоволява жизнените нужди.
Но твоите и моите нужди са различни.
Ти мислиш единствено за тебе.
И твоите ценности са твоите стремежи.
Във всичко да се търси смисъл е безумно.
Като се замисля, влечение си ти за мене.
А ценностите твои ме привличат, но оставам незадоволена.
Забравяш, че йерархия има в системата за ценност.
За бога, не отричай!
Налагаш модели на непогрешимост.
А чувствата изключваш с наслада от мазохизъм.
За пример ще кажа, че животните живеят като усещат.
А хората усещат и разбират.
Приложиш ли гол принцип
без да мислиш за човека – убиваш!
Нима ще ме оставиш да съжалявам,
че не ме разбираш?
Самата същност на нещата не ме разстройва,
а възгледите ти непроменими.
Убиваш в мен живота с поведението си,
на принципна непоклатимост.
Изглеждаш силен, а силата на всеки е
в индивидуалния подход в нещата.
За мен остава куража да си пазя в тъмнината,
по пътя си напред в живота.
Да вярвам, че очите ти ще се отворят.
Бих искала да те помоля безразсъдно:
Не убивай надеждата в мен, каквато и да е тя,
докато битието съществува.
Качил си се на бърз кораб.
Опънал си платната с товар от минал опит.
Не искаш с нов товар да плуваш.
Страхуваш се, че кораба ти ще потъне.
А не виждаш как старото те дърпа в дълбините.
ИЗХВЪРЛИ ГО!
Очакват те нови мисли, чувства, цели.
По пристаните в океана на живота.
Разреши си да ги опиташ!
Как иначе ще разбереш кога сгрешил си?
Кога постигнал си правотата?
Бих искала най-много да останеш верен на същността си.
Защото много те обичам.
Да не забравя да отбележа, че първо се живее.
А после – философства.
Не искам да те съдя, за това ще вървя напред, все по-далече.
Посоките на пътищата ни са две различни.
Но ще те помня,
като мъжа, не пожелал да ме обича.
ЛЮБОВТА НА МОРЕТО
SMS*03*08*2008*8.00
Защо ли не пожела в света ми загадъчен,
далечен, да погледнеш?
Непознатото отхвърляш.
Гледам бучащото море – красиво, страшно.
Близко, чуждо, магнетично.
Черни краски, отблясъци на твоята душа.
Бели гребени, създаващи моите вълнения.
И твоето действие върху мен.
Привличащо и респектиращо.
Опитвах да те направя близък – ти ме изхвърляше.
Опитвах да те вкуся – излизаше ми солено.
Опитвах да ти се порадвам – отдръпваше се.
Сякаш необуздана вълна, прибираща се навътре след прилив.
Смесваше се с други в огромната шир, не можех да те позная.
Дълбока страшна и незнайна водна дълбина.
Стоя на брега, завинаги влюбена в теб,
без възможност да те имам.
Необятен страшен и красив свят, недостъпен и безкраен.
Уж си пред очите ми, а всъщност не те виждам.
МОРЕ, това е твоята обич – земна и нереална.
Потапям се, доставяш ми неизмеримо удоволствие.
Блъскаш ме, залитам, падам, дърпаш ме навътре омаломощена.
Полужива и ме изхвърляш, зашеметена на голия бряг.
Оставяйки ме сама да се оправям...
Да се чудя дали ми се живее, или искам да умра?
Животът хубав ли е или не е?
Измамно море и аз като риба в него.
Искам да си моя уютен дом,
да ме прибираш и затваряш.
Друг път да ме изхвърляш замаяна.
И тогава се чувствам като риба на сухо.
Мятам се едва дишаща, обезсилена,
но пак гледам към теб,
с надежда за близост.
Това е живота ми и нуждата
да пиша за моята обич, да пиша за теб.
Смея ли се поне...? Ха, ха!
Май не! Не знам!