Цитати за душата
В тази категория има 766 цитата, разпределени в 77 страници.
Не можеш да спсиш ничия душа ако църквата е празна!
Любовта към жената е по-остра от куката,с която укротяват дивите слонове,по-гореща от пламък;тя прилича на стрела,забиваща се в душата на човека.
Колкото по-надълбоко таиш скръбта в душата си, толкова повече радост може да вмести тя!
Ще ви ракажа една приказка, за любовта и болката от нея... за началото и края на деня.
Имало едно време, някаде там далеч, в едно малко планинско градче едно момиче, което било много щуро. Обичало купоните, големите компании, вечери сред хората. Момичето било красиво, умно, мажете умирали за него. Само че тя прелитала от връзка на връзка, не случайни, даже дълги връзки, но на никого не отдала сърцето си. Стъпквала мъжете си по начин, който бил повече от жесток. Играела си с живота и съдбите на тези момчета.
В едина прекрасна вечер през август, Тя била отново някъде там навън, във вихъра на купона, поредния нещастник стоял до нея, когато върху погледа и се спря силует. Силует на мъж, някак по различен от останалите, някак по мъжествен..... Пренебрегвайки отново онзи жалък мъж до нея, който копнееше за едно нежно докосване на ръката и тя тръгна... Тръгна към онзи силует, хвана ръката му и го поведе през тълпата... Той беше силен, красив, забавен, различаваше от множеството...... Изкараха няколко дена заедно и после се разделиха... След раздялата обаче и двамата усетиха, че някак въздуха не стига, че в гърдите всякаш нещо е заспало.... Събраха се отново, приказката започна....... Той не беше имал сериозна връзка до сега, а тя бе свикнала да има цялото внимание на света, бяха различни....... но когато той я докосваше, сърцето и започваше да бие по силно преди, съзлизите пресъхваха и усмивката изгряваше на лицето и... Но тя му нямаше доверие, а и тои не бе свикнал да споделя, изразява чувства и да отделя време за нея, предпочиташе да бъде сам със себе си...... И така те бяха заедно, но не съвсем, мина месец, два, три....... Тя се раздираше от ревност, недоверие.... В един прекрасен ден той дойде при нея и и каза: "Мила незнам точно какво става, но ми трябва време да реша какво искам, вината не е в теб, в мен е..." Тя остана безмълвна, той се обърна и си тръгна... Стече една сълза, гледаше го как се отдалечава, искаше да му извика "ХЕЙ, СПРИ СЕ ОБИЧАМ ТЕ!", но не го направи.... Просто гледаше как си отива.... Сега тя пак е там в онова красиво планинско градче, пак си играе с мъжете, но е някак по различна... Тази неприязъм е вече поза, преграда към разбитото сърце...В душата й се е загнездила непоносима болка. Когато слънцето изгрее тя се превръща в безпощаден палач, играейки си с чуствата на хората, когато обаче дойде нощта тя се свива в ъгъла на свойта стая и ридае безутешно, плаче за това че е допуснала да изгуби любовта, плаче че не е успяла да изрече онези толкова елементарни думи ОБИЧАМ ТЕ.... Душата и е пълен хаос, пуста, празна, наранена....
За да не се превърнете в това момиче, казвайте ОБИЧАМ ТЕ на тези които цените колкото е възмойно по често. Не оставяйте любовта да си отиде, без дори да се опитате да я задържите!
Душата ми не е пътека, да минеш и да си заминеш. Душата ми не е камина, да се стоплиш и да си отидеш.
Душата ми е божи храм, влезеш ли оставаш там!
Искам мила моя обич да усетиш трепета на моето сърце изгарящата страст която в мен кипи да видиш сълзите в очите и болката в душата че не си при мен сега Радост моя,обичам те безкрайно,всеотдайно и вярвам че ще дойде ден когато ти ще си при мен един на друг да отдадем нашата единствена любов
ОТНОВО МЕ БОЛИ
За пореден път в леглото си лежа,
Но не мога да заспя,
Защото пак душата ми кърви.
Днес видях твоята усмивка
Но уви не искаш с мене да си ти.
Седя в моето легло и лекичко затварям своите очи,
Бавно по лицето ми започват да текат топлите сълзи,
Болката е същото толкова гореща.. Ах, как ме боли..
Леда в сърцето ми ти разтопи
И следа остана както дирята на топлите сълзи,
Но май вече ми харесва да ги чувствам по върху себе си,
След поредната рана, която и този път ти ми подари.
Не исках много, исках само някои с мен да бъде,
Да има рамо, на което лекичко главата да положа
И с прегръдка топла студа в мен да разтопи.
От нейната усмивка моето лице да грее
И да виждам навсякъде нейните очи.
Уви това е само блян в моите мечти.
Не знам защо така боли,
Дали защото самотата вече ме плени,
Но знам едно наистина много ме БОЛИ.
Защото любовта извлича човека от множеството, от тълпата, от статистиката и го превръща в “най-ценното за мен същество” . Това “най” идва от “защото без него не мога” и от “друго нищо не ми е нужно”
Омръзна ми от Измислени герои
Какво става с ЛЮБОВТА бе хора какво и направихме та тя така ни мрази, обичаите се не се мразете!!!!!!!
НЯМА НИЩО ПО-ЛЕСНО ОТ ПОСТИГАНЕТО НА МЪЖКОТО ЩАСТИЕ
На мъжа му трябват единствено:
1) СЕКС
2) ХРАНА
3)СТУДЕНА БИРИЧКА
Какво струва женското щастие???
Не е хич трудно да направиш една жена щастлива!
Трябва само да си добър:
1) Приятел
2) Другар
3) Любовник
4) Брат
5) Баща
6) Учител
7) Възпитател
8) Майстор готвач
9) Механик
10) Водопроводчик
11) Дизайнер на интериори
12) Модист
13) Електротехник
14) Сексолог
15) Гинеколог
16) Психолог
17) Психиатър
18) Терапевт
19) Остроумен
20) Симпатичен
21) Атлетичен
22) Нежен
23) Внимателен
24) Кавалер
25) Интелигентен
26) С богато въображение
27) Съзидателен
28) Благ
29) Силен
30) Разбиращ
31) Толерантен
32) Благоразумен
33) Амбициозен
34) Даровит
35) Смел
36) Решителен
37) Заслужаващ доверие
38) Съобразителен
39) Страстен
40) но преди всичко... ПЛАТЕЖОСПОСОБЕН.
Същевременно не бива да се забравя, че е задължително:
1. Да не си ревнив, но без да оставяш впечатление, че нехаеш за нея.
2. Да се разбираш добре с техните, но в никакъв случай повече, отколкото с нея самата,
3. Да я оставяш да прави нейните си неща, но и да изразяваш интерес къде ходи и какво прави...
Особено е важно да:
Не се забравят рожденните дни, годишнината откакто сте заедно, от сватбата, абитуриенските балове, именните дни, менструацията й, датата на първата ви целувка, рожденните дни на любимите й леля, брат и сестра, на бабата и дядото й, на най-добрата й приятелка.
За съжаление изпълнението мо-та-мо на тези инструкции не гарантират напълно, че ще се чувства истински щастлива, понеже може да бъде обзета от усещането, че е нетърпимо обсебена от задушаващо перфектен живот, в следствие на което да се хвърли на врата на първия нещастник-животар, който намери!
Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.
Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често. Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща, но не и по-добри неща. Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем повече, но научаваме по-малко. Планираме повече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко. Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, големите мъже и дребните души, лесните печалби и трудните връзки. Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, връзките за една нощ и наднорменото тегло и на хапчетата, които правят всичко - възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни.
"Мразя да ми говориш с насмешка,
мразя прическата ти.
Мразя да караш колата ми,
мразя да се взираш в душата ми.
Мразя големите ти груби обувки,
мразя да четеш мойте мислите.
Мразя те и чак ми се повръщa
или ми идва да пиша стихове.
Мразя, когато си винаги прав.
Мразя, когато ме лъжеш.
Мразя, когато избухваме в смях,
мразя и сълзи да лея.
Мразя, когато те няма до мен
и когато не ми се обаждаш.
А най-много мразя това,
че да те мразя не мога."