Разни мъдрости, мисли и цитати
В тази категория има 6649 цитата, разпределени в 665 страници.
Земята се върти около всекиго от нас.
Юзеф Булатович
Ласкателството е като нарисувано оръжие – привидно хубаво, а полза никаква.
Питагор
От едно и също цвете змията прави отрова, а пчелата – мед.
Беше Cептември. Последните дни на месеца, когато всичко се натъжава без някаква конкретна причина.
Нова година
Вчера настъпи нова година.
Сухо и ледно срещнах я аз:
както и тая, дето замина,
нищо не носи ново за нас.
Нищо тя ново за нас не носи
на свойто черно, младо крило,
ни ответ ясен на зли въпроси,
ни лек врачовен на старо зло.
Кривди жестоки пак вред царуват,
голото зъзне, гладното мре,
вражди, омрази света вълнуват —
простата дата не ще ги спре.
Вражди, омрази!… Чувам им екът!
Той предвещава беди и смрът;
мильони саби зловещо звекат
с кръв да залеят сега светът!
А човек щастье се ожидава
с здравици, с песни, с възторг голям.
А речта Мир вам! пуст звук остава
от деветнайсет века насам.
Иван Вазов
Малко вино – лекарство, много – фатална отрова.
Авицена
Листата падат и падат така, сякаш се влюбват в земята.
Андреа Гибсън
Идва един момент, когато виното спира да одобрява изяденото от Теб и започва да го връща…
Eсенно
Нахално отвън се промъква студа,
захилил се… дати пресмята.
Премръзнали клони звънят във нощта,
в олуците, вятър се мята.
Листата политат със танц пирует,
надолу… преследват съдбата.
По пътя последен за сбогом шумят,
целуват любовно земята.
А вятърът вие, заканил се той
нов ред да наложи в отплата.
Студът щом нахлуе, ще има покой.
Страхът пелерина намята.
Това бе навън… във нощния мрак,
погълнал за кратко искрата.
Но днес грее слънце, очите блестят,
подскачат усмивки в стъклата.
Във шарени багри се смее светът,
изтрива за дълго тъгата.
Дори носталгично рисува смехът,
с боички мечта от… дъгата.
Нощта пресича моя град надлъж,
площадите отдъхват от мъглите,
о, аз дочаках пролетния дъжд,
измил стъклата и душите.
Долавям как се движи пролетта -
в кръвта ми, в соковете на стъблата
и как се връщат тихи над света
зелените лъчи на светлината.
Приветствам пролетните ветрове,
които над земята ни минават -
ще се издигнат нови класове,
реки ще бликнат в тихите дъбрави.
Ще израсте висока буйна ръж,
ще се събудят спомени изстинали -
дъждът сега е само топъл дъжд,
изгубил спомена за своето минало.
Топъл дъжд, чакан дъжд,
плиснал в миг и отшумял.
Как светът изведнъж
стана по-красив и бял.
Ще се завърне слънцето от юг
и над града във тая утрин рано
ще мине светлият лиричен звук
на някое, на някое пиано.
Дъждът ще влезе в стаите при нас -
измитите стъкла ще се засмеят
и нова песен в утринния час
високите етажи ще запеят.
Силвия Кацарова