Разни мъдрости, мисли и цитати
В тази категория има 6649 цитата, разпределени в 665 страници.
Бог казва: Живота е прекрасен! Вие го творите с мисълта си, приемете и повярвайте в чудеса… Но вие избирате страдания и страх. Изберете любов… всичко е любов.
Нийл Доналд Уолш
Аз: Боже, може ли да те питам нещо?
Бог: Разбира се.
Аз: Обещай, че няма да се ядосваш…
Бог: Обещавам.
Аз: Защо позволи днес да ми се случат толкова много неща?
Бог: Какво имаш в предвид?
Аз: Ами, събудих се късно.
Бог: Да.
Аз: Колата ми запали след цяла вечност.
Бог: Добре.
Аз: На обяд ми объркаха сандвича и трябваше да чакам.
Бог: Хъм.
Аз: По пътя за дома батерията на телефонът ми падна, точно като ми звъннаха.
Бог: Добре.
Аз: И за връх на всичко това, когато се прибрах исках само да си накисна краката в новата ми вана за масаж. Но тя не работеше! Днес нищо не беше както трябва! Защо направи това?
Бог: Да видим сега, ангелът на смъртта беше до леглото ти тази сутрин и трябваше да изпратя един от ангелите си да се бие за живота ти. Оставих те да спиш през това време.
Аз (смирено): О-о-о.
Бог: Не позволих колата ти да запали, защото имаше пиян шофьор на твоя път, който щеше да те удари, ако беше излязъл на пътя.
Аз: (засрамен)
Бог: Човекът, който ти направи първия сандвич днес беше болен и Аз не исках да се разболееш и ти, защото знам, че не можеш да си позволиш да отсъстваш от работа.
Аз(смутен): Добре.
Бог: Телефонът ти се развали, защото човекът, който ти се обаждаше щеше да свидетелства фалшиво за твоите думи в този разговор, а Аз не исках дори да говориш с него, за да бъдеш защитен.
Аз (нежно): Ясно, Боже.
Бог: О, и тази вана за масаж, тя щеше да даде на късо и щеше да повреди цялата инсталация в дома ти тази вечер. Не мисля, че искаш да стоиш на тъмно.
Аз: Съжалявам, Боже.
Бог: Не съжалявай, просто се научи да ми се доверяваш … във всичко – в доброто и в лошото.
Аз: Ще ти се доверя.
Бог: И не се съмнявай, че моят план за твоят ден е винаги по-добър от твоя.
Радостта по зачеването на едно дете, търпението по износването му, силата да му дадеш живот и чувството на дълбоко изумление като венец на всичко това, може да се сравни само със създаването на книга. Децата, както и книгите, представляват пътуване навътре в себе си, при което тялото, умът и душата се пренасочват, устремяват се към самия център на съществуването.
Някои пиленца така и не научават никога, кой петел кукурига в къщата.
Нора Робъртс
Ние сме толкова егоцентрични, толкова арогантни. Днес всеки нещо ще спасява. Да спасим дърветата, да спасим пчелите, да спасим китовете и охлювите… И най-голямата арогантност от всичко? Да спасим планетата! Абе, тия хора шегуват ли се? Да спасим планетата!? Ние не знаем как да се грижим за себе си, не сме се научили как да се грижим и за другите и ще спасяваме планетата!? И между другото на планетата й няма нищо. Планетата е добре – хората са прецакани! В сравнение с хората, планетата си върви идеално. Била е тук повече от 4 милиарда години и никъде няма да ходи, хора. Ние, обаче ще ходим! Ние! Стягайте багажа и се приготвяйте – заминаваме си. Заминаваме си и няма да оставим кой знае каква следа. Е, освен малко стиропор, примерно. Планетата си е добре. Тя ще си е тук – нас няма да ни има. Просто поредната провалена мутация, поредната поправена биологична грешка.
Джордж Карлин
Урокът на бездомника
Беше студен зимен ден, Неделя. Паркинга пред църквата се пълнеше бързо. Докато излизах от колата си, забелязах няколко човека да си шепнат, докато вървяха към църквата.
Когато се приближих, видях човек, който се беше облегнал на стената на църквата. Толкова се беше отпуснал, че изглеждаше почти заспал. Беше облечен в дълго вълнено палто, което беше доста окъсано и шапка, смъкната ниско надолу към лицето му, така че то не се виждаше добре. Носеше обувки, които изглеждаха поне 30 годишни, твърде малък размер за него. Те бяха и целите в дупки, така че пръстите на краката му стърчаха от тях.
Предположих, че човекът беше бездомник и заспал, затова преминах покрай него и влязох в църквата.
Вътре, поприказвах няколко минути с няколко мои познати, когато някой повдигна въпроса за бездомника отвън. Повечето хора се подсмихнаха, някои от тях шепнешком си размениха по някой коментар, но никой не пожела той да влезе вътре, в това число и аз.
В следващия момент църквата започна. Всички чакахме свещеника да заеме мястото си и да започне своята служба, когато вратите на храма се отвориха.
Вътре влезе бездомника и тръгна надолу по пътеката с наведена глава.
Хората възкликваха, шепнеха си и правеха гневни физиономии.
Той премина цялата пътека и стигна до олтара. Там свали палтото си
и сърцето ми се сви.
Там стоеше нашия свещеник… той беше бездомника.
Никой не каза нито дума.
Свещеника взе Библията си и намести на поставката.
Приятели, не мисля, че трябва да Ви казвам за какво ще Ви говоря днес.
Ако осъждате хората, няма да имате време да ги обичате!
Човечето от нищо
Имало някога едно човече от нищо. Имало нос от нищо, уста от нищо, дрехи от нищо и винаги се обувало в нищо. Тръгнало на път по едно шосе от нищо, което не водело никъде. Срещнало една мишка от нищо и я попитало:
— Не се ли страхуваш от котката?
— Не, разбира се — отговорила мишката от нищо — в тази страна от нищо има само котки от нищо, които имат мустаци от нищо и нокти от нищо. Освен това аз уважавам кашкавала. Ям само дупките. Нямат никакъв вкус, но са много сладки.
— Главата ме заболя — казало човечето от нищо.
— Това е глава от нищо: даже да я удариш в стената, няма да те заболи.
Човечето от нищо искало да опита, потърсило стена, за да си блъсне главата, но стената била от нищо и тъй като се било засилило — паднало от другата страна. И от другата страна нямало съвсем нищо. Човечето от нищо така било уморено от всичко това, че заспало. И докато спяло, сънувало, че е
човече от нищо и вървяло по един път от нищо и срещнало една мишка от нищо и започнало и то да яде
дупки от кашкавал и излязло, че мишката имала право: просто нямали никакъв вкус.
Обичам те като жена със хиляди чаровни прелести - о, бедна, хубава страна на алчни, допотопни челюсти.
Стените на болниците са чували повече истински молитви от църквите, а гарите са виждали по искрени целувки от олтарите!
Александър Глог
Данъчната политика е изкуството така да скубеш гъската, че да получиш max перушина при min писъци.