Цитати за целувките
В тази категория има 178 цитата, разпределени в 18 страници.
Не е ли целувката автографът на любовта? - Хенри Финк
Кожата ми ме боли от целувки като изгаряне от слънце. - Блага Димитрова
Защо един мъж е толкова сигурен, че момичето, което флиртува с него, иска той да я целуне, когато в девет от десет случаи тя просто иска той само да иска да я целуне? - Хелън Роуланд
Една целувка може да унищожи човешки живот. - Оскар Уайлд
Всеки мъж, които може да шофира безопасно, докато целува красиво момиче, просто не отдава на целувката вниманието, което тя заслужава. - Алберт Айнщайн
Ако се чудиш кой те е целунал в тъмното, не бързай да палиш лампата. - Венцеслав Константинов
Ако не си сигурен да целунеш ли момичето или не, за всеки случай го целуни. - Янина Ипохорска
Трябва да бъдеш целуван по-често и от някой, който знае как.
Добре! Затвори очи! Сега си представи, че него вече го няма. Че вечно пръснатите му вещи и дрехи, са в друг дом. Че нечия друга паста за зъби, забравя отворена. Че някоя друга гледа така, както гледа теб. На друга се усмихва и нея прегръща така, сякаш ей сега света ще свърши. Нея целува, останал без дъх.
На друга прави палачинки. По боксерки. В три през нощта. Само защото е промърморила на сън, че е гладна. Друга се смее до припадък на шегите му. Не виждаш какво е толкова смешно ли? Няма как! Не си ти!
Нейните рамене разтрива, защото се е върнала уморена от работа. Не твоите!
Друга го удря бясно в гърдите и тяхната караница, не вашата, приключва с гърба й опрян в стената. С целувките му по шията й. Те вече са нейни! Не твои! Само той приключва скандалите така! Но вече се кара с друга и с друга се сдобрява. Не с теб!
Нейното тяло познава така добре и сега тя заглушава виковете си във възглавницата. А после... после мечтаят на глас за бъдещето. Докато съмне. За тяхното бъдеще! Не за вашето!
Някоя друга носи парфюмът му по тялото си и нарочно си пръсва от него, преди да излезе сутрин. Помниш ли този аромат? Върху теб ли е още? Представи си, че го няма!
На някоя друга забравя да каже – „Обичам те”, но пък знае как тя, най-много обича кафето си сутрин. На друга носи без повод цветя. Не са същите, които обичаш ти! Други са! Но и жената е друга.
Преди да излязат на вечеря, нея гледа с обожание, как се облича пред огледалото. Познаваш този поглед! До вечерята така и не стигат. Но ти знаеш!
Пред друга пада на едно коляно... Какво каза? Да спра!
Е? Представи ли си го? Страшничко, а?
Мария Иванова
Защо минаваме "под масата" на Разпети петък?
В представите на не малко хора Велики Петък се свързва с минаване под ''масата''. Извършването на този така наречен ритуал носи здраве, късмет, а според някои и опрощаване на греховете. Тези тълкувания са неправилни и плод на пълно суеверие, но за жалост се разпространяват често и от медиите. Следващите редове са посветени на християнското разбиране за случващото се на Разпети петък.
Масата, на която на Разпети петък е положена светата Плащаница
Петък сутринта преди началото на службата, в средата на храма се издига ''гробът'' Христов, украсен с цветя, а на престола се поставя Плащаницaта - платът, с който е завито тялото Христово след свалянето му от кръста. Тя представлява парче плат, на което е извезан образът на положения в гроба Спасител. Върху плащаницата се поставят Евангелието, Кръстът и много цветя.
Християните идват в храма и носят цветя така, както се отива на погребение на близък и скъп човек. Пристъпват с молитва към издигнатия гроб на Христос и благоговейно се покланят на изображението. Целуват последователно Христовото Тяло извезано на плащаницата, Евангелието и Кръста и полагат цветята. След това се навеждат и преминават под издигнатото място. По този начин изразяваме нашето преклонение, смирение и скръб пред гроба Господен, но също и благодарност за изкуплението което ни дари Спасителят. После отново се покланяме пред издигнатия голям Кръст, изображението на св. Богородица и св. Йоан Богослов и ги целуваме.
Свещеникът ни дава цвете за благословение и духовна утеха символ на надеждата и вярата, че още малко и гроба ще остане празен и Христос ще Възкръсне. Отнасяме цветето в дома си и го поставяме над иконите, за да ни напомня, че очакваме великия ден.
От горенаписаното става ясно, че извършваме всички тези действия в храма не от суетна вяра за здраве, късмет, а още по-малко за прощаване на греховете - те могат да бъдат простени еднствено в тайнството Покаяние, Изповед, - а водени от чиста и силна вяра се покланяме на Христовия гроб.