И солница

В Петрово време турският султан имал много слонове. Една година султанът решил да ги разпрати по селата на прехрана. Султанските слуги закарали един слон в Петровото село, оставили го в полето да пасе и си отишли. Селяните ходели при слона, разглеждали го отдалеч, чудели се на големината му, на хобота и на зъбите му, но никой не смеел да го приближи.

Минали седмица, две… Слонът свободно се разхождал из полето, нивите и градините на селяните, пасял и тъпчел посевите им, правел пакости, мътел с хобота си водата в изворите и в коритата при чешмите… Хората се страхували от него. Гледали го само отдалеч със свито сърце, но не могли да му направят нищо.

Пошушнали си тоя-оня, събрали се мъжете от цялото село, посъветвали се и решили да помолят султана да си прибере слона.

— Сговорна дружина планина преместя, че слона ли ще оставим да ни плаши децата! — казал Хитър Петър пред мъжете и тръгнали да отидат при султана.

Но… селяните колкото наближавали султанския палат, толкова по ги дострашавало. И започнали на едного вървите на цървулите да се развързват, на друг поясът да се размотава, на трети — това, на четвърти — онова… Един след друг те поспирвали, отбивали се от пътя, докато изоставали и се изгубвали от погледа на другарите си.

Най-после Хитър Петър пристигнал сам до султанския палат. Той спрял пред портата, отпочинал, попристегнал се, завъртял глава и си казал: „На мене се падна сам да уреждам селските работи!“

Като се явил пред султана, Петър срещнал сърдития му поглед и изтръпнал.

„Ами сега!“ — помислил си той.

— Казвай, какво има? — запитал строго султанът.

— Великий господарю! — почнал с разтреперан глас Хитър Петър. — Селото ме изпрати при тебе с една много голяма молба.

— Само молби ли ще изпълнявам?! — измърморил владетелят, свил вежди и вдигнал глава.

Хитър Петър се уплашил, но поразмислил, усмихнал се и продължил:

— Преди време ти изпрати в нашето село един слон. Селяните свикнаха с него, обикнаха го и ми поръчаха да те помоля да изпратиш и една слоница, че да си имаме и слончета!…

— А-а-а, така ли? — зарадвал се на неочакваната молба султанът и погладил брадата си.

— Вярно е, господарю, така е! — рекъл с половин уста Хитър Петър и се поизкашлял.

Усмихнал се султанът и заповядал на слугите си:

— Я дайте най-хубавите дрехи на този човек и го нагостете!

Хитър Петър облякъл нови дрехи, хапнал и си пийнал…

На тръгване султанът му казал:

— Иди си с живот и здраве! Кажи на селяните: — ще им изпратя и слоница, щом искат.

Хитър Петър излязъл от султанския палат и си рекъл:

„Свърших селската работа като кучето на нивата.“